Решение № 12969 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2020 г.

Решение № 12969 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, чрез ст. юрк. П. Георгиева против решение № 402/27.04.2020 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 878/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/3/0.0.1346/3/01/04/01 от 10.05.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявката на Б. Вълчанов за второ плащане по договор № 23/06/3/0.0.1346 от 10.03.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Б. Вълчанов, от [населено място], [община], чрез процесуалните си представители адв. А. Стоев и адв. Д. Димитрова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба на директора на ОД на ДФ "Земеделие" е процесуално допустима, като подадена от страна по чл. 210, ал. 2 АПК – спрямо която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и има сила, но не е участвала надлежно в съдебното производство пред първоинстанционния съд и в срока по чл. 211, ал. 3 АПК. При разглеждането й по същество е основателна, поради наличие на касационно основание за недопустимост на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 2 АПК. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд, София област е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/3/0.0.1346/3/01/04/01 от 10.05.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - София, с който на Б. Вълчанов, от [населено място], [община] е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9779. 00 лева, представляваща второ плащане по договор № 23/06/3/0.0.1346 от 10.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанствата и предприятията" от ПРСР за периода 2014 -2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявката за второ плащане на жалбоподателя, като е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. От събраните по делото доказателства, според съда от жалбоподателя е установено коректно изпълнение на бизнес плана и увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най- малко 2000 евро, измерен в СПО. Решението е недопустимо, като постановено при ненадлежно конституиране на ответника по делото. Съгласно чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК издаването и оспорването на актовете за установяване на публични държавни вземания е по реда на АПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът служебно конституира страните. В конкретния случай административният орган издал оспорения АУПДВ е директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - София, но този административен орган не е конституиран като страна по делото. С разпореждане № 1149/11.07.2019 г. по адм. дело № 878/2019 г., в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК, Административен съд, София област, 10 състав е конституирал като ответник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който не е издател на акта. Този административен орган е призоваван като страна по делото за всички съдебни заседания и на него са връчени съобщенията за всички съдебни актове по делото. Във всички протоколи за съдебни заседания като ответник е посочен изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". В с. з. на 21.10.2019 г. по делото се е явила юрк. Д. Петрова, с пълномощно от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – София, но в съдебния протокол е посочена като процесуален представител на изпълнителния директор на фонда. По делото е приложено и пълномощно на ст. юрк. П. Георгиева, подписана от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – София, но в съдебния протокол от с. з. на 02.03.2020 г. е посочена като процесуален представител на ответника. Видно от молба вх. № 6754/16.12.2019 г. същият юрисконсулт е извършвал процесуалния действия като процесуален представител на изпълнителния директор ДФ "Земеделие, който административен орган не е надлежна страна. В с. з. на 16.12.2019 г. директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – София, който е надлежният ответник по делото не е взел участие. От изложеното е видно, че при всички процесуални действия по разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК, като не е конституирал като страна по делото административния орган, издал оспорения АУПДВ и не е осигурил участието й в производството, тъй като не е извършил дължимата проверка кой административен орган представляват юрисконсултите, участвали в съдебните заседания според представените от тях пълномощни. Участието на надлежната страна в делото е предпоставка за допустимост на решението, за която касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с надлежно конституиране и участие на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - София, издал оспорения административен акт като ответник по делото. С оглед недопустимостта на обжалваното решение, не следва да се обсъждат наведените в касационната жалба доводи, които касаят приложението на материалния закон. При този изход на спора, по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,