Решение № 15820 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2020 г.

Решение № 15820 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2020 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Димитрова, против решение № 286 от 01.06.2020 г., постановено от Административен съд - Плевен, ІV –ти състав, по адм. д. № 921/2018 г. С жалбата и с писмена молба от 30.11.2020 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на ЗУСЕСИФ и излага становище, че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансова помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект. Позовава се на постановено съдебно решение по адм. д № 7538/2018 г. на Върховния административен съд, в мотивите на което за 2016 г. е установено неизпълнение на бизнес плана, представляващо неизпълнение на договорните задължения на ползвателя на помощта. Развива аргументи във връзка с обявената по друго дело нищожност на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г. Оспорва съдебното решение и в частта му на разноските. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и прави искане съдът да потвърди оспореното решение за налагане на финансова корекция № 15/312/01085/3/01/04/02, като претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "Хаджи Караджов - Р. Караджов", [населено място] оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. П. Василев, който в писмен отговор от 14.07.2020 г. и в съдебно заседание пледира съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на процесия акт за налагане на финансова корекция /РНФК/ и претендира присъждане на разноски в касационното производство, за които представя списък с доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е отменил процесният административен акт – РНФК с изх. № 01-6500/5769 от 10.09.2018 г. обосновано и правилно, въз основа на установените факти, подробно изложени и анализирани в обстоятелствената част на решението и е приел, че адм. орган е допуснал смесване на две административни процедури. Според участващия по делото прокурор незаконосъобразно органът е процедирал по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, с оглед разпоредбата на § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, след като са били налице предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29/2008 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 286 от 01.06.2020 г. е отменено решение № 15/312/01085/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-6500/5769/10.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на ЕТ "Хаджи Караджов - Р. Караджов" е определена финансова корекция в размер на 19 502, 33 лева (деветнадесет хиляди петстотин и два лева и тридесет и три стотинки) съгласно таблица 1 от решението и Държавен фонд "Земеделие" - София е осъден да заплати на ЕТ "Хаджи Караджов - Р. Караджов" сумата от 1745, 02 (хиляда седемстотин четиридесет и пет и две стотинки) разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Плевен е приел, че предмет на оспорване е РНФК, издадено при условията и реда на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101/22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г. и съгласно чл. 73, ал. 1 от този закон финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Първостепенният съд е съобразил разпоредбата на § 4, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 2, т. 1 от ПМС № 121/31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмен период 2007-2013 г., според които договарящият орган е управляващ орган на оперативните програми при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми. Изпълнителният директор на ДФЗ-РА е ръководител на този управляващ орган, който е одобрил проекта и сключил договор с оспорващия ЕТ, от което е изведен извод, че издателят на атакуваното РНФК е материално компетентен орган, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ да определи с мотивирано решение финансовата корекция. Констатирано е, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително подробни фактически и правни основания. По отношение спазването на административнопроизводствените правила първостепенният съд е установил смесване на две различни административни процедури, тъй като административното производство е започнало по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и е приключило с издаване на РНФК на основание чл. 73, ал. 1 от същия закон, но според § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Глава IV Раздел I от Наредба № 29 е уреден редът за изплащане на финансовата помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно чл. 46, ал. 1, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В ал. 2 на чл. 46 от визираната наредба, в случаите по ал. 1, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, като степента на неизпълнението на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. От тук е формирано заключение, че се касае за две самостоятелни административни процедури – едната по ЗУСЕСИФ, уредена в глава V, раздел III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции", а другата - уредена в чл. 46 на Наредба № 29/2008 г., като в случая определянето на финансова корекция по правилата на ЗУСЕСИФ, предвид наличието на специална процедура по чл. 46 от Наредба № 29/2008 г. и с оглед правилото на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е неприложимо. Посочените от издателя на процесния адм. акт неизпълнения на нормативни и договорни задължения е следвало да бъдат установени в административна процедура по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29, в изпълнение на която и при наличието на предпоставките, регламентирани в този текст, да изиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях. Първостепенният съд е установил, че договорът между ДФЗ и ЕТ е сключен на основание Наредба № 29, през 2013 г., тоест преди влизане в законна сила на ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. и последният закон не урежда с обратна сила възникнали преди влизането му в сила правоотношения, за да се прилага. Освен това в мотивите на обжалваното съдебно решение е преценено, атакуваното РНФК не съответства и на материалния закон, защото според приложения по делото бизнес план и съдържанието на сключения договор, проектът, финансиран със средства на ЕС, съставлява инвестиция за изграждане на семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала (учебен офис-център). Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. и изслушана съдебно- икономическа експертиза се установява по безспорен начин, че изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за първата година от изпълнението на бизнес плана, а именно: за периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. са в размер на 29, 01 %, за втората година от изпълнението на бизнес плана за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. са изпълнени 39, 82 % от прогнозираните финансови параметри, или за целия проверяван период, представляващ две пълни финансови години е установено изпълнение от 34, 65 % от заложените в бизнес плана приходи, поради което за това частично изпълнение на прогнозираните финансови параметри през целия проверен период, е наложена финансова корекция в размер на 10% от предоставената субсидия в размер на 19 502, 32 лева. Първоинстанционният съд е счел, че констатираното в процесното РНФК неизпъленние на т. 4. 12 и т. 8. 1 от договора не е налице, понеже корекцията не била наложена за неизпълнение, за забавено или некачествено изпълнение на инвестицията, а само нейното изпълнение съставлява ангажимента на ЕТ по т. 4. 12 от договора. Обсъден е и текста на чл. 8. 1 от договора, според който ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Установено е, че административният орган претендира неизпълнение на договорни задължения поради неизпълнение на бизнес плана, но е счетено, че спорният бизнес план е приет и одобрен с одобряването на проекта и неизпълнението на заложените в него показатели за размер на приходи от дейността за 2017 г. (за което е наложена корекцията) не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно, доколкото при извършване на заложените дейности по изпълнение на инвестицията са постигнати определени финансови резултати, макар и не в пълен обем на предвидените такива. Първостепенният съд е констатирал наличие и на друго самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, изразяващо се в това, че при определяне размера на наложената финансова корекция административният орган се е позовал на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., която е обявена за нищожна с Решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, от което обстоятелство е изведено заключение, че определянето на размера на дължимата финансова корекция е извършено въз основа на нищожен акт, което прави оспореното решение лишено от правно основание по отношение на определения в него размер. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено. Касационният съдебен състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател срещу извода на първостепенния съд за недопустимо смесване на процедурите, регламентирани в ЗУСЕСИФ и в приложимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Това е така, защото в посочения от касатора закон - ЗУСЕСИФ има изрична разпоредба, която дава отговор на въпроса кой е приложимия правен ред и това е нормата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, в която е регламентирано, че безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, визираният от касатора закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон - ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В конкретната хипотеза процедурата по подаване на заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е започнала и проведена изцяло по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в § 2 от ПЗР на която наредба е посочено, че се издава на основание § 35, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на издаване на процесното РНФК - 10.09.2018 г. все още не е публикувана и влязла в сила новелата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 51 от 2019 г./, която нова разпоредба препраща към ЗУСЕСИФ. Ето защо за настоящия съдебен състав е безспорно, че в случая е приложим реда на ЗПЗП и относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г., а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. От съществено значение за установената незаконосъобразност на процесния административен акт е обстоятелството, че визираната Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г. е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав - I колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая Методиката е обявена за нищожна, поради което административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК. Описаните по - горе нарушения при постановяване на атакуваното РНФК правилно са наложили отмяна на процесния адм. акт, като незаконосъобразно постановен, но настоящият съдебен състав счита, че в случая преписката е следвало да се върне на касационния жалбоподател с указание за ново разглеждане и прилагане изискванията на относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Касационният съдебен състав не възприема тезата на първоинстанционния съд, че нереализирането на заложените в бизнес плана за проверявания период приходи не съставлява нарушение на т. 4. 12 от договор № 15/312/01085/23.07.2013 г., въз основа на който Фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 15/312/01085 от 14.09.2009 г. при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете в договора. Не може да се сподели становището на първостепенния съд, че размерът на реално постигнатите приходи не представлява промяна на заложените параметри в бизнес плана, защото по силата на чл. 41, ал. 2, т. 2 от приложимата Наредба № 29/11.08.2008 г. това води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в наредбата. Издателят на процесния индивидуален административен акт разполага с нормативно регламентирано правомощие да иска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал. 2 от чл. 46, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., в които разпоредби изрично е посочено, че бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години до реализиране на целите по чл. 2. В случая бизнес планът, който е изготвен и приложен от самия жалбоподател към договора е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които не съответстват на стойностите, констатирани от административния орган. От определящо значение в конкретната хипотеза е категоричното заключение на изслушания експерт, представил съдебно-икономическа експертиза относно степента на неизпълнение на поетите от дружеството договорни задължения. Експертизата не е оспорена от страните при приемането й в съдебно заседание, проведено на 20.02.2019 г. Самият първоинстанционен съд е счел за безспорно установено, че "изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за първата година от изпълнението на бизнес плана, а именно периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. са в размер на 29, 01 %, за втората година от изпълнението на бизнес плана за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. са изпълнени 39, 82 % от прогнозираните финансови параметри, или за целия проверяван период, представляващ две пълни финансови години е установено изпълнение от 34, 65 % от заложените в бизнес плана приходи. " При тези безспорни данни касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд е извел неправилни и необосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което са основателни възраженията на касационния жалбоподател за нарушение за материалния закон и необоснованост на съдебния акт в частта му, досежно установеното неизпълнение. Между страните не е имало спор относно правнорелевантния факт, че по силата на сключения договор между първоинстанционния жалбоподател и ДФЗ - т. 4. 12 от този договор ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 8. 1. от визирания договор е регламентирана отговорността на ползвателя, а именно: в случай че той не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с него, като в тези случаи се прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от приложимата Наредба № 29/2008 г. Касационният съдебен състав намира за необосновано становището на първоинстанционния съд, че няма нарушение на т. 4. 12 от договора, тъй като заложените в бизнес плана показатели са изготвени от самия ползвател на помощта и са представени от него в ДФЗ, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а същите са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., както и са от значение при преценката за изпълнението на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност. Според нормативния текст на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., един от задължителните реквизити към заявлението е изготвеният от кандидатите бизнес план, който следва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа жизнеспособност" – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е съставлявала основание за одобряване на представения от самия ползвател проект за финансиране. Ето защо бизнес планът и заявените в него стойности са относими към постигане на целите на мярката и чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в случая с непостигането на заложените приходи са нарушени поетите от бенефициера договорни и нормативни задължения. Първостепенният съд незаконосъобразно е счел, че неизпълнението на предвидените в бизнес плана финансови показатели не обосновава наличието на основание за налагане на финансова корекция. Напротив - от събраните по делото доказателства се установява, че ползвателят на помощта не е изпълнил залегналите в бизнес плана показатели, свързани с размера на приходите от финансираната дейност през проверената пълна финансова година, което води до извод за неизпълнение на поетия от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на целите, посочени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 г. В конкретната хипотеза е безспорно установено нарушение на т. 4. 12 от сключения договор № 15/312/01085/23.07.2013 г., съобразно който ДФЗ е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 15/312/01085 от 14.09.2009 г., при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект съобразно условията и сроковете в договора. Съгласно горепосочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с получателя на помощта, като задължителна част от неговото съдържание са индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Според т. 4. 12 от горепосочения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените разходи, от което следва, че заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране размера на финансовата помощ. В случая следва да се има предвид и постановеното съдебно решение № 4063 от 13.04.2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 7538/2018 г. в решаващите мотиви на което по отношение на същия ЕТ "Хаджи Караджов - Р. Караджов" изрично е посочено следното: "Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4. 12 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В обжалваното решение административния съд необосновано е приел, че инвестицията е извършена съгласно плана, т. е. изградена е и е налице функциониращ семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала (учебен офис – център) в гр. Кнежа, оборудван съобразно заложените в бизнес плана параметри. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и обзаведе семеен хотел, за което му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 година. Само с построяването и обзавеждането на хотела не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР, както бе посочено по-горе в одобрения проект се включва заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми към него документи, в които попада и бизнес планът, както и че той трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по мярка 312....... Настоящият съдебен състав приема, че са налице достатъчно правни и фактически основания за връщане на суми, като фактическите основания правилно са установени от административния орган като относими само за проверявания период. С оглед изхода на спора административния орган следва да съобрази с тези обстоятелства и да съобрази размера на сумата подлежащи на възстановяване по реда на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., тъй като това е от неговата компетентност. " Касационният съдебен състав счита, че констатираните от издателя на процесното РНФК нарушения на договорни задължения по бизнес плана съставляват и нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, в какъвто смисъл е формираната постоянна съдебна практика на Върховния административен съд по този вид спорове - решение № 6981 от 29.05.2018 г. по адм. д. № 3184/2018 г., IV отд., решение № 12156 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 12736/2017 г., IV отд. и др. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в частта, в която е преценил, че от страна на ЕТ "Хаджи Караджов - Р. Караджов" не е допуснато установеното в РНФК нарушение на договорни и нормативни задължения. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на ответника по касационната жалба, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието му. В тази част процесното РНФК е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това обжалваното съдебно решение, в тази му част следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради смесване на гореописаните две административни процедури и определяне размера на финансовата корекция въз основа Методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Ето защо следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото съдебно решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода от спора, обжалваното съдебно решение, с което ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ "Хаджи Караджов - Р. Караджов" разноски по делото също следва да бъде отменено, тъй като разноски на страните не се дължат при частично уважаване на жалбата. По тези съображения и предвид изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски и за касационното производство. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,