Решение № 6469 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2014 г.

Решение № 6469 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2073 от 13.10.2014 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1267 по описа за 2014 г., с което е отменено негово Решение № 530/15.04.2014 г., обективиращо отказ за издаване на удостоверение на "Томатоярд" ЕООД, гр. София за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е извел некореспондиращи със събраните по делото доказателства правни изводи относно наличието на предпоставките крайният потребител да бъде освободен от акциз. Сочи, че природен газ с код по КН 27112100 е използван от дружеството за производство на топлинна енергия под формата на пара, поради което не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС. Навежда доводи за приложимост на чл. 13, ал. 5 ППЗАДС и дерогация на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспореното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Ответникът по касационната жалба - "Томатоярд" ЕООД, гр. София, с писмен отговор и в о. с. з чрез процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността на Решение № 530/15.04.2014 г., обективиращо отказ за издаване на удостоверение на "Томатоярд" ЕООД, гр. София за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. За да обоснове крайната си преценка за незаконосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Този извод е формиран въз основа на следните релевантни фактически констатации: Административното производство е инициирано по искане от "" ЕООД с вх. № 2600-1223 от 19.03.2014 г. за издаване на удостоверение за освободен от облагане с акциз краен потребител, на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и по реда на чл. 24а и сл. от ЗАДС. Съобразно мотивите на издаденото решение, отказът на Началника на Митница Пловдив е обоснован с довода, че в производствения цикъл и технологичните процеси енергийният продукт - природен газ с код по КН 27112100 е използван за производство на топлинна енергия под формата на пара. Посочено е, че производствената топлинна енергия не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз при условия, че същите са използвани за целите, изброени в ал. 2 на същия член, вкл. цели различни от моторно гориво или гориво за отопление. Тъй като визираното гориво представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, т. е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, то този енергиен продукт н притежава способност за производство на топлинна енергия. Целта, за които ще се използва природният газ е производство на пара, необходима в описаните технологични процеси и попада в обхвата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. В хода на съдебното производство е проведена и прието съдебно-техническа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно дадено и въз основа на което е установено, че във фабриката на "Томатоярд" ЕООД консумираният природен газ се използва само за технологични нужди - за получаване на наситена водна пара, необходима за обезпечаване на производствената програма. При тази фактическа установеност, решаващият състав е приел, че спорът се концентрира върху въпроса дали заявеният продукт е такъв по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС - "енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление" и дали функционално е използваем за моторно гориво, респ. - за гориво за отопление. Счел е, че кодът на този продукт по КН /2711/ по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС го определя като "енергиен", но съобразно заключението на експерта той не се употребява в основната си функция. Поради това същият не е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и административният орган незаконосъобразно е отказъл да издаде поисканото удостоверение при наличието на всички материалноправни предпоставки за това. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено въз основа на кореспондиращи с изяснената и правилно установена релевантна фактическа обстановка, на базата на която са формирани съответстващи и логично обосновани правни изводи. Разпоредбата на чл. 2, § 1, б) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията изрично предвижда, че за целите на същата терминът "енергийни продукти" се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Съгласно чл. 2, § 3, пр. I от Директивата когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в Директивата е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Член 2, § 4 сочи, че разпоредбите на Директивата не се отнасят до енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Дерогацията е приложима за енергийните продукти, които фактически са предназначени за цели, различни от посочените горива, т. е същите не следва като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Разпоредбите на посочената Директивата са транспонирани с нормите на ЗАДС, който в чл. 24 регламентира материалноправните предпоставки при които енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз, сред които ал. 2, т. 4 включва и енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, определящ като такъв този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС е уточнено, че когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление. В случая, въз основа на заключението по проведената СТЕ е установено, че природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а участва в технологичния процес на предприятието по производство на доматено пюре. След като основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт е получаването на наситена пара, а не отделянето на топлина, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, за който са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от акциз. Достигайки до това крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение