Решение № 491 от 20.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1696/2014 г.

Решение № 491 от 20.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1696/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Биляна Чочева Производство пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2501/2014 г. на Районен съд - Плевен и отмяна на постановеното по него протоколно определение № 450/22.08.2014 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото. С последното е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата Д. Н. М. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като след приложение на чл. 54, ал. 1 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - нарушение на материалния закон поради неналагане на кумулативно предвидените в закона наказания глоба и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност и постановяване на атакуваното по реда на глава тридесет и трета от НПК определение от незаконен съдебен състав с оглед невписването в протокола на съдебните заседатели. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски районен съд. В с. з. пред ВКС осъдената, редовно призована, не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП намира направеното искане за основателно по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е депозирано в изискуемия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество и ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: По повод внесен от РП - Плевен обвинителен акт срещу Д. Н. М. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е образувано н. о. х. д. № 2501/2014 г. по описа на Районен съд - Плевен. Повдигнатото срещу М. обвинение е изисквало разглеждането на делото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като предвиденото наказание за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Видно от съдържанието на атакуваното протоколно определение, делото е разгледано еднолично от съдия К. Д., като в същия състав е одобрено постигнатото между РП - Плевен и подсъдимата споразумение. Изложеният в искането довод за незаконност на съдебния състав е основателен. Положените под споразумението подписи от двама съдебни заседатели не обосновава извода за участието им в състава, разгледал и решил делото. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е от категорията на абсолютните и е самостоятелно основание за отмяна на постановения от Районен съд - Плевен съдебен акт, и връщане на делото на същия за ново разглеждане от друг състав. Извън него обаче е допусната и материална незаконосъобразност поради неприлагането на кумулативно предвидените за деянието по чл. 234, ал. 1 от НК наказания глоба и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност, което е задължително за извършеното престъпление по цитирания текст. Поради това, съдът не е следвало да одобрява предложеното му споразумение, а с оглед правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК да предложи промяна в споразумението досежно кумулативното наказание глоба и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като ги обсъди с прокурора и защитника, и изслуша обвиняемата. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 348, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение