Решение № 743 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2008 г.

Решение № 743 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Иванов Лилов от гр. Варна, чрез пълномощника му-адв. Нина Апостолова Григорова, против решение № 704/15.05.2008 г., постановено от Варненския административен съд, ХХХIV състав, по адм. д. № 622/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Лилов от гр. Варна срещу заповед № 385/27.03.2007 г., издадена от кмета на район"Приморски", община Варна, с която е одобрена оценката на подобрения и трайни насаждения в имот № 6008 по Помощния план на "Траката", землището на Виница, в размер на 1500 лв., като неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка. Жалбоподателят е собственик на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на недвижим имот с площ от 600 кв. м. Предоставеното му право на ползване с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е било върху 800 кв. м., а имотът по КП от 1987 г. е с площ от около 1000 кв. м. По силата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ жалбоподателят попада в кръга на лицата, които законът е приравнил по статут на "добросъвестен владелец", като на основание чл. 72 от ЗС има право да иска за подобренията, които е направил, сумата с която се е увеличила стойността на имота. Съдът е допуснал СТЕ с неясна задача, не е съобразил, че жалбоподателят ползва целия имот от около 1202.60 кв. м., от което следва да бъде направена пазарна оценка на направените подобрения върху 600 кв. м. от имота. Съдът не е изяснил фактическата обстановка, ограничил се е до изследване на границите на имота и местонахождението на шахтата за отпадни води, като не е изследвал каква е сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Не са изложени мотиви по какъв начин съдът е установил, че в експертната оценка, изготвена от лицензирания оценител Живко Баев са включени всички трайни насаждения, както и мотиви защо наведените от жалбоподателя доводи не отговарят на действителните факти. Не са налице мотиви и защо съдът е приел, че правата на добросъвестен владелец се простират в границите от 600 до 800 кв. м.-граници, които не са установени коректно от тройната експертиза. Ответната страна-кметът на община Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Велика Иванова Георгиева и Христо Иванов Николов, чрез пълномощника си адв. Ставрев, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат, че административният съд правилно е преценил представените доказателства, след всестранна и обективна оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение е постановил правилно и законосъобразно решение. Допълнително описаните подобрения от Лилов не са доказани в съдебното производство дали и кога са извършени. Само добросъвестният владелец има право да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота, като касаторът може да претендира като добросъвестен ползувател само за подобренията, намиращи се в частта от имота от 200 кв. м., която се придава по ПНИ към имота на собственика. Описаните в допълнителната молба от Лилов насаждения очевидно са били включени в обжалваната оценка, респективно- са били посадени след извършеното оценяване. Вещото лице Вучков потвърждава оценката, извършена от общината в размер на 1500 лв., поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата. Що се отнася до септичната яма, то тя се намира извън имота, предоставен на ползувателя Лилов с акта по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. в чужд имот и последният не може да претендира, че е добросъвестен подобрител. Не е налице и увеличаване на стойността на имота с въпросната яма, тъй като същият е бил обработваема земя, която е реституирана и с изграждането на ямата е нарушена целостта на земята, повреден хумустния пласт и е незаконно построена и такива "подобрения"не се заплащат-в този смисъл Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1074 г. на Пленума на ВС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок допустима е и по същество е неоснователна. Решението е правилно. С обжалваното решение Административен съд Варна е одобрил оценката, определена със заповед № 385 от 27.03.2007 г. на кмета на Община Варна район "Приморски" за имот № 142 от помощния план в селищно образование "Траката" в землището на "Виница". Обжалваната оценка е извършена на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72 от ЗС, при което е приложима разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 3 от постановлението на Министерския съвет за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113 от 1999 г. изм. ДВ, бр. 44 от 2001 г.) За да потвърди процесната заповед съдът е приел, че част от исканите подобрения вече са били оценени по заповедта на кмета, а за изградената септична яма липсват доказателства къде точно се намира тя. В имота подлежащ на връщане или даден на ползвателя. Касаторът счита, че решението е неправилно и не е съобразено с изискванията на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда, че правоимащите по § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка, съдържаща данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват. Съгласно § 30, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценителните протоколи подлежат на обжалване. По-точно подлежи на обжалване оценката дадена за подобренията в имота по оценителния протокол на Общината. В случая от съда се иска да се произнесе по подобрения, които не са били предмет на изготвения оценителен протокол и по които няма изготвена оценка по специалния закон и би следвало да се приеме, че липсва предмет на обжалване. Претенциите за подобрения невключени в оценителния протокол, касаторът би следвало да реализира по общия исков ред, съгласно чл. 72 ЗС. С оглед изложеното ще моля да оставите в сила решението на Административен съд Варна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на жалбата е размера на оценката на описаните в нея подобрения-сума, с която се е увеличила стойността на имота на наследниците на Домна Парушева Николова, собственици на имот с ид. № 6008 от ПНИ на селищно образувание "Траката", дължаща се на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72 от ЗС, одобрена с обжалваната заповед. От заключението на вещото лице е установено, че стойността на подобренията и трайните насаждения, описани в нея, с които се е увеличила стойността на процесния имот, е определена правилно в размер на 1500 лв. На ползувателя Лилов е било предоставено право на ползване по силата на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 800 кв. м., като му е било признато правото на трансформиране на правото на ползване в право на собственост само за 600 кв. м., а останалата част от 200 кв. м. е придадена към имота, възстановен на бившите собственици-наследници на Домна Парушева Николова -Велика и Христо Иванови. Съответно Лилов е добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност само за 200 кв. м. от предоставения му за ползване имот, за който не му е признато правото на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и който е придаден към имота на бившия собственик. За останалата част от бивш имот пл. № 142 Лилов няма предоставено право на ползване и съответно не е правоимащ по смисъла на § 31, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 72 от ЗС, който може да предявява претенция към бившите собственици по този ред. От представената административна преписка и от събраните доказателства се установява законосъобразността на оспорения административен ред и определената с него оценка на констатираните и описани в нея подобрения. Жалбоподателят твърди, че с оспорения акт не са били оценени и други съществуващи в имота подобрения, но доказателствената тежест за доказване на тези му твърдения е негова. Същият не е установил нито периода, нито извършването им от него, с допустими от закона доказателствени средства. Заключението на вещото лице по т. 3 от експертизата касае твърдяните по молбата на Лилов от 12.07.2007 г. подобрения, но поисканата експертиза е била за оценка на трайните насаждения и подобрения в имот пл. № 142 (според твърдението от 1000 кв. м.) в частта, представляваща разликата над 600 кв. м., която се ползва от жалбоподателя. В т. 2 от СТЕ вещото лице е разглеждало стойността по оспорената заповед на кмета и е дало заключение, че тази стойност е правилно определена в размер на 1500 лв. В т. 3 от експертизата е дало заключение по уточняващата молба на жалбоподателя (представена на л. 30 от делото, за пропуснати подобрения и насаждения), но е дадена обща стойност на същите по тарифна цена 236 лв. и по пазарна-300 лв., но за отнета част от 600 кв. м. (, каквато не съществува). В т. 5 от експертизата е дало стойността на извършените подобрения в частта от имота от 200 кв. м. (разликата между 800 кв. м. по удостоверението за ползване и признатите му 600 кв. м. по § 4а от ЗСПЗЗ) с тарифна стойност 430 лв. и пазарна-600 лв., която стойност е значително по-ниска от определената му с обжалваната заповед в размер на 1500 лв. По делото не е установено безспорно местонахождението на септичната яма, за която се претендира пред съда допълнително определяне на стойността и не може да се направи извод, че тя се е намирала в рамките на предоставените му за ползване 800 кв. м. от имота, за да може същият да претендира оценяване и заплащане на същото по този ред. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,