Решение № 9244 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2016 г.

Решение № 9244 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) К. срещу решение № 6 от 07.01.2016 г., постановено по административно дело № 221/2015 г. от Административен съд К., с което е отменена негова заповед № 277з-1028/15.07.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Й. Д. бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Й. Г. Д. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. За да отмени заповед № 277з-1028/15.07.2015 г. на Директора на ОДМВР К. първоинстанционния съд, въз основа на събраните доказателства е извършил проверка за законосъобразност на същата на всички основания по чл. 146 АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК. Няма спор относно правилността на изводите на съда за постановяване на акта от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при извършената проверка настоящият състав констатира, че същите са правилни. Съдът при спазване на предвидените съдопроизводствени правила е оценил събраните доказателства, като разгледал същите поотделно и в съвкупност. Наведеният в жалбата довод, че съдът не е обсъдил съображенията на административния орган, изложени по повод възраженията на жалбоподателя, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Липсва нормативно уредено задължение за съда да обсъжда съображения на страна по повод възражение на насрещна такава в разпоредбата на чл. 172а АПК, регламентиращ съдържанието и формата на решението. Решението е обосновано. Съдът, въз основа на събраните доказателства подробно е аргументирал изводите си по отношение законосъобразността на акта по всички основания на чл. 146 АПК. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че дисциплинарно наказващия орган неправилно е приел за установена фактическата обстановка, установена от А., Т. и К., които са непоследователни и в противоречие с останалите събрани доказателства. След извършена съпоставка на доказателствата обосновано съдът приема, че фактът, че версията и на трите е еднаква, но в противоречие с останалите събрани в хода на производството не води до извод, че е вярна. В обжалваното решение подробно са посочени тези противоречия, като съдът е извършил анализ и съпоставка на всички доказателства, въз основа на което е извел обоснован и законосъобразен извод, че в случая не е установено поведение на служителя несъвместимо с етичните правила, макар, че безспорно е установено, че налице нарушението им. За пълнота на изложението и предвид подробно наведените в касационната жалба доводи за правилността на акта, предмет на проверка пред първоинстанционния съд, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че в случая неправилно в оспореното решение е прието, че актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила за постановяването му, като това не се отразява на правилността на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е предвидено задължение за дисциплинарнонаказващия орган да събере и оцени всички доказателства, събрани в дисциплинарното производство, включително и тези представени от държавния служител. Тази оценка без съмнение следва да бъде направена при спазване на принципа на безпристрастност, предвиден в разпоредбата на чл. 10 АПК, като постановените и от дисциплинарно разследващия орган (ДРО) и от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) актове следва да се основават на действителни факти от значение за случая (арг. чл. 7 АПК), като преценката им следва да бъде базирана на всички факти от значение за случая. В конкретния случай на първо място настоящият състав констатира, че в хода на дисциплинарното производство служителят не е имал равни права с А., тъй като при проведеното разследване освен, че е даден превес на показанията на последната, както и дадените от Т. и К., същите са обсъдени без да бъде съобразен факта, че тези лица в близки отношения, което довели до липса на обективната им оценка. На следващо място дисциплинарно разследващия орган е извършвал процесуални действия по разследване на извършеното нарушение - оглед на мястото, където същото е извършено единствено в присъствие на А. и без присъствието на Д., като дори не е счел за необходимо да го уведоми за това действие, което е установено от показанията на члена на ДРО М. пред съда. За разлика от съда, който е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност ДРО е приложил строго едностранчив подход при обсъждането на събраните пред него доказателства - тези сочени от служителя или такива, установяващи липсата на извършено деяние, несъвместимо с правилата на Етичния кодекс или са игнорирани от ДРО или са възприети едностранчиво - доколкото обслужват тезата на Г. А. Същевременно, при това е тенденциозно са възприети всички данни, в полза на тезата на А. Например установяване на психическото й състояние при появата на Д., докато същата е давала сведения пред Р. Буди недоумение как обстоятелството, че А. се е притеснила се тълкува като доказателство, че същата установява верни обстоятелства, а фактът, че Д. е показал същото смущение се тълкува, че същият изгражда защитна версия. При обсъждане на доказателствата ДРО не е отчел очевидния факт, че свидетелите, подкрепящи тезата на А. са нейни близки, а тези установяващи различна фактическа обстановка са лица, които не са в близки родствени или приятелски отношения с Д., които също са се намирали на мястото. Със заповед рег. № 277з-480/07.04.2015 г. Директорът на ОДМВР К. разпорежда образуване на дисциплинарно производство срещу Д. по повод данните в справка рег. № 277р-2807/06.04.2015 г., че на 31.01.2015 г. в гр. Д. същият е проявил грубо и неетично поведение спрямо гражданката Г. А. При така очертания предмет на образуваното дисциплинарно производство и при безспорно установените факти, че Д. и А., придружена от свои близки на 31.01.2015 г. около 12,00 часа са се намирали на улица "Първи май" в близост до кръстовището с ул. "Трети гвардейски полк" в гр. Д., когато между тях е възникнала свада по повод движението на А. и нейните приятелки и съседки - Г. Т. и С. К. и детето на последната по уличното платно в нарушение на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение, с което са затруднили движението на автомобила на Д., ДРО не е изяснил какво е било точно поведението на служителя, а още по-малко това на посочените три лица, за да обоснове извод дали е налице нарушение на етичните правила от страна служителя на МВР или същият е имал поведение, несъвместимо с тях. Вместо това в дисциплинарното производство е изготвен фотоалбум от експерт в РУ Д. - Я. Я., установяващ състоянието на посочената улица - наличие и състояние на шахта, дупки, височина на бордюр към 22.04.2015 г., установявани са периодите на нетрудоспособност на Д. за времето от 01.01.2015 г. до 20.04.2015 г. и др., които действия не могат да бъдат окачествени като изясняване на факти, свързани с установяване на дисциплинарното нарушение, за което е образувано производството. При преценка на доказателствата не е отчетен и факта, че първоначално А. е твърдяла, че служителят е лъхал на алкохол, след като това не е доказано е променила твърденията си. Отделно от това, при оценката на събраните доказателства ДРО е приложило различен подход - при обсъждане на доказателствата в полза на тезата на А. - същите са възприемани безрезервно независимо, че от началото на производството е установено и то по твърдения на А. същата е била с приятелки, докато Д. е бил с непознат, който му е помагал да запали автомобила си - факт безспорно установен от сведението, дадено от М. О. Фактът, че Д. след образуване на дисциплинарното производство е започнал да издирва свидетели очевидци на случилото се води до извод, че същият не е счел към момента на случилото се на 31.01.2015 г., че такива ще му бъдат нужни, но предвид обстоятелството, че същите дават последователни, логични и фактически обосновани и свързани показания води до извод, че тези показания и то дадени от лица, с които служителят не е нито в близки, нито в роднински отношения води до извод, че същите отразяват точно възприятията на свидетелите на случилото се. Ето защо правилно АС К. е кредитирал техните показания, които освен това за разлика от тези, дадени от А., Т. и К. са непротиворечиви, логични и житейски обосновани. От друга страна липсва съпоставяне и търсене на логика в показанията на А. и приятелките й Т. и К., които твърдят, че са се движили по тротоара на улицата, където А. била "подбутната" от автомобила на Д., което дало начало на свадата, което както е установено от останалите доказателства е невярно. Освен това ДРО не е изяснил поведението на посочените лица, но пък е намерил за нужно да отрази в обобщената справка психичното състояние на А., като установява подробно притеснението й при появата на Д., докато давала обяснения пред св. Р. Това душевно състояние на е възприето непосредствено от ДРО, но пък установено от служителката, извършила предварителната проверка, за която няма данни да е психолог и е възприето безкритично от ДРО, а съответно от дисциплинарно наказващия орган, който е наложил най-тежкото, предвидено в ЗМВР наказание, като доказващо извършено нарушение от страна на служителя. Ето защо изводът на АС К., че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна е правилен, независимо, че същият е установил единствено материалната й незаконосъобразност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение