Решение № 5720 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2010 г.

Решение № 5720 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Файсал Хамахан Уахаб, гражданин на Ирак срещу Решение № 572/14.01.10 г. по адм. д. 11327/09 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 282/17.07.09 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Касаторът твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба и писмена защита. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 572/14.01.10 г. по адм. д. 11327/09 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на Файсал Хамахан Уахаб против Решение № 282/17.07.09 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съдебен състав е приел, че кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, а административният орган е изяснил всички факти, относими към делото факти: твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в гр. Багдад. От тези приети за установени в административната фаза на производството факти съдът е достигнал до извод, че за жалбоподателя като гражданско лица реално не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. Така постановеното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения.. При постановяване на обжалваното решение не са обсъдени доводите на Файсал Хамахан Уахаб и всички доказателства по делото. Съдът изброил събраните доказателства, но не е обсъдил какви факти приема за установени въз основа на тях, а се е позовал на установените от административният орган т. е. без собствен анализ на доказателствата. Независимо от изричните възражения на жалбоподателя с позоваване на чл. 15, ал. 1, б."в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с наличието на въоръжен конфликт в Ирак в атакуваното съдебно решение не се съдържат мотиви защо се приема, че в Ирак няма въоръжен конфликт. На практика съдът е не е изложил никакви мотиви по конкретния спор, а общо е приел, че за жалбоподателят реално не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. Тричленният състав не е обсъдил и цитираното в първоинстанционната жалбата Решение от 17 февруари по дело С-465/07 г. на Съда на Европейските общности. В това решение е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. С оглед това тълкуване на приложим закон в обжалваното решение липсват фактически установявания, а направения извод, че липсва реална опасност за Файсал Хамахан Уахаб не е обоснован. По изложените съображения обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения - липса на основни мотиви по спорните факти, следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Върховния административен съд, Трето отделение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия