Решение № 5691 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2019 г.

Решение № 5691 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-Б. срещу решение № 198 от 19.09.2019 г., постановено по адм. дело № 179/2019 г. по описа на Административен съд – Я., с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ПО-02002818103428-91-001/17.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 26/27.02.2019 г. на директора на ТД на НАП- Б.. К. релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – С. П., чрез адв. Пейчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя и списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Б. е бил АУЗД № ПО-02002818103428-91-001/17.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП- Б., потвърден с решение № 26/27.02.2019 г. на директора на ТД на НАП- Б., с който е установен за довнасяне ДДФЛ за 2017 г. в размер на 3 624 лв. и здравноосигурителни вноски за 2017 г. в размер на 2 275,20 лв. и лихви върху горните суми в размер на 139,32 лв. и 146 лв. Не е било спорно по делото, че С. П. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., в която е посочил, че е самоосигуряващо се лице, като в Приложение № 3, като доходи от друга стопанска дейност декларира получени субсидии в размер на 38 737,04 лв. Приходният орган е приел, че за 2017 г. Попов няма качеството на самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител, поради което изпратил съобщение за коригиране и отстраняване на несъответствия в декларацията, каквато не била подадена в указания срок. За да отмени оспореният АУЗД при установената фактическа обстановка, АС - Я. е приел, че по отношение подадената от Попов декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. не са налице предпоставките по чл. 103 от ДОПК за промяна декларираните данни. Приел е, че въпросът как следва да се квалифицира доходът, получен от Попов като субсидия в качеството му на земеделски производител следва да се разреши в рамките на ревизионно производство. В случая органът по приходите недопустимо е преминал към корекция на декларацията по реда на чл. 106 от ДОПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от доказателствата по делото се установява, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации, както и съдържанието и изискванията за попълването й. Промяната на декларацията в конкретния случай е свързана с преценката на органа по приходите относно вида на декларирания доход, което не представлява несъответствие на декларацията с указанията за попълването й. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Като е установил данъчно задължение, без да издаде ревизионен акт органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е наложило отмяната на акта. От друга страна изводът на приходната администрация се базира единствено на предположението, че получената субсидия е използвана за лични цели от Попов. Видно от представеното още в хода на административното производство удостоверение е видно че Попов е регистриран като земеделски производител през 2015 г и има заверки през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Отделно от това констатациите на приходните органи за това субсидията използвана ли е или е налична, не са извършени проверки нито на счетоводната отчетност на лицето, на негови контрагенти, както и на банковата му сметка. Предвид изложеното по-горе, АУЗ е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД, с който е установен ДДФЛ за 2017 г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на С. П. разноски за касационна инстанция в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,