Решение № 14817 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2011 г.

Решение № 14817 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев срещу решение № 9084 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 1491/2011 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и спорът решен по същество с отмяна на атакуваната заповед и връщане на преписката на административния орган с указания за правилно прилагане на закона и обезщетяване на правоимащите лица. Ответникът Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение, в производство по чл. 132, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225 и чл. 226 от АПК и чл. 19а ал. 5 от ППЗСПЗЗ, е отхвърлена жалбата на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев против заповед № РД-46- 1692 от 23.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, в частта, в която им е отказано обезщетение на основание чл. 10в ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление рег. № АО - 816/25.06.2007 г. за 2000 дка гора - пасбище в местността "Демир - Борун", като наследници на бежанеца Митрю Стоянов Симитчиев. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК при цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Спорът е разгледан и решен при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 1338 от 27.01.2011 г. по адм. д. № 7116/2010 на Върховния административен съд, Петчленен състав. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Относно определянето характера на имота, правилно е прието, че следва да се съобразят легалните законови дефиниции на "гора" и "земеделска земя", с оглед преценката на предпоставките за обезщетение. Въз основа на установените фактически обстоятелства по отношение на декларираната при ликвидацията категория земя - "Гора - пазбище" и с оглед на действуващата към него момент нормативна уредба - чл. 21 от Закона за горите (ДВ, бр. 24 от 3.05.1922 г.) и чл. 19 от Закона за горите (ДВ, бр. 124 от 1.09.1925 г.) обосновано и законосъобразно е прието, че имотът следва да се определи като гора, независимо от вписването "пазбище", след като се отнася за един имот и липсва разграничение между гора и пасбище. В същия смисъл е и действуващата към момента на произнасяне на административния орган нормативна уредба - чл. 2 от Закона за горите (от 1997 г. отм.), съгласно която заявеният имот не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и затова отказът на административния орган за обезщетяване е законосъобразен. Оспореното решение е постановено без да е допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведените доводи в касационната жалба са неоснователни. При всички случаи щом една гора се намира в горски фонд, то и пасбищата в нея също са част от този фонд, затова дори да не е уточнено колко от площта е гора, колко пасбище, не е налице земеделска земя, а това е пречка за обезщетение по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Ако имаше доказателства, че част от имота е гора в горския фонд, а друга част - пасбище в земеделския фонд, преценката би била друга, но такива липсват. Липсват и доказателства гората и пасбището са били в земеделски фонд. По изложените съображения не е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия,