Решение № 10464 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2015 г.

Решение № 10464 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С. против решение № 148 от 29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 142/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Д. А. П., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отменя заповед № 4074з-70/24.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С., с която на Д. А. П. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от шест месеца". За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в издадена в предписаната от закона форма, но е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно правилото на чл. 204, т. 4 вр. чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното нарушение е установено по предвидения за това в закона ред. Изготвена е справка, с която служителят е запознат. Същият е поканен да даде обяснение и такива са дадени и приети от дисциплинарно наказващият орган. Спазен е срокът за налагане на дисциплинарното наказание съобразно изискването на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 20.10.2014 г. и 28.10.2014 г. по време на изпълнение на служебните си задължения на трасе "вх...д" Д. П. не извършва физическа проверка на лек автомобил, управляван от турски гражданин. Това нарушение е квалифицирано като небрежност при изпълнение на основани задължения по длъжностна характеристика - "извършва проверки на превозни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, ..... пренасяни в нарушение на законодателството на страната" във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отменена, но в сила към момента на издаване на оспорената заповед), съгласно който при влизане в страната документът за пътуване на чужденеца се приема лично от граничния полицай, който извършва проверка в АИС "Граничен контрол", при която проверява и дали чужденецът, превозното средство и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки". По делото е установено, че на посочените в заповедта дати служителят изпълнява служебните си задължения на "първа линия". Съгласно § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на инструкцията "Гранична проверка на първа линия" е проверката, осъществявана на самото гише/кабина за гранична проверка, а съгласно т. 6 на същия § - гранични проверки на втора линия" се извършват на специално определено за тази цел закрито място, различно от гишетата/кабините за ГП. В тази връзка изводът на съда, че служителят няма задължение за извършване на физическа проверка на автомобила е направен в противоречие с цитираните норми, но това не води до неправилност на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Видно от приетите като доказателства по делото длъжностна характеристика на Д. П., както и Процедури за проверка на лица и превозни средства (българо-гръцка граница), е че същият има задължение да "извършва проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества.... ". Това задължение се осъществява и от служителите, изпълняващи задължението си на първа линия, но съгласно цитираните процедури задълбочена проверка на гражданите на трети страни се извършва при наличие на съмнение. В случая е установено, че турският гражданин многократно е влизал в страната, но нито в заповедта, нито в изготвената в дисциплинарното производство справка е установено, че на същия са извършвани физически проверки, както и че на посочените в заповедта дати са налице каквито и да било данни или предположения, обосноваващи наличие на съмнение относно изпълнението на условията за преминаване на граждани на трети страни и водещи до задължение за претърсване на МПС. П. делото не са ангажирани доказателства, че при преминаване през трасе "вх...д" на ГКПП-"К. П. войвода" автомобилът на турския гражданин е подлежал задължително на физическа проверка от старши полицай Д. П.. Ето защо законосъобразно и обосновано съдът приема, че жалбоподателят не извършва дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР - небрежност в служебната дейност. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната форма, но това нарушение също не се отразява върху правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед. В административния акт единствено е посочено, че служителят не извършва физическа проверка на МПС, като не са описани фактите, обосноваващи задължение на П. да стори това, а в справката е констатирано, че жалбоподателят не изпълнява в пълен обем изискванията на Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отм.), без да е посочено какво служителят е длъжен да изпълни, но не е сторил. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на чл. 210, ал. 1 ЗМВР като в същата не са описани фактите, установяващи нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, което води и до нарушаване на правото на защита на служителя. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР заплати на Д. А. П. сумата 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,