Решение № 5942 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2018 г.

Решение № 5942 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Михов, чрез процесуалния му представител, адв. Симеонов, срещу Решение № 140/8.03.2018 г., постановено по адм. дело № 622/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител юриск. Чолаков в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по исковата молба на М. Михов против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в Следствен арест гр. Хасково, изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно - битови условия в Следствен арест гр. Хасково за периода от 29.05.2017 г. до 31.05.2017 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 4 000 лв., като неоснователен и недоказан при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Съдебната практика е непротиворечива, основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, и предявеният на това основание иск, следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. От събраните доказателства за посочените дни, правилно АС Хасково е установил, че не се доказват по безспорен и категоричен начин всички конкретно изложени от ищеца твърдения, че за времето от привеждането му в Ареста Хасково на 29.05.2017 г., до извеждането му оттам на 31.05.2017 г., Михов да е бил поставен в такива неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, или други подобни, които по смисъла на чл. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС са от естеството да уронят човешкото му достойнство, или породят чувство на страх, незащитеност или малоценност. Правилно е установил съда, че условията, при които Михов е пребивавал в ареста, в своята съвкупност, не са довели до нечовешко или унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, което да презумира настъпването на неимуществени вреди за него. От приетото и неоспорено заключение на съдебната експертиза по делото, което съдът е кредитирал изцяло се потвърждават и изводите за недоказаност на претенциите на Михов. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АС гр. Хасково, че М. Михов не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от М. Михов иск. Решението на Административен съд – Хасково е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав на ВАС, счита същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение