Решение № 12510 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2010 г.

Решение № 12510 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Катя Иванова Парапулова от гр. Пловдив чрез процесуалния й представител адв. Рангелова срещу решение № 6 от 20.01.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1510/06 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 211/12.09.03 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Пловдив, потвърден с решение № 1092/24.11.03 г. на регионалния данъчен директор при РДД - Пловдив, относно определените й данъчни задължения за 2000 г., 2001 г. и 2002 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 2294.35 лв. и лихви в в размер на 535.04 лв. и такса битови отпадъци в размер на 3 822.30 лв. и лихви - 891.50 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е изпълнил задължителните указания на ВАС, дадени в решението му, с което е отменено първоначалното решение на ПОС и делото е върнато за ново разглеждане. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА в обжалваната му част и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решение № 10426 от 25.10.2006 г., постановено по адм. д. № 4668/2006 г. Върховният административен съд, Първо отделение е отменил решение № 245/15.03.06 г. по адм. д. № 1635/2003 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 211/12.09.03 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Пловдив относно определените задължения за 2000 г., 2001 г. и 2002 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 2294.35 лв. и лихви в в размер на 535.04 лв. и такса битови отпадъци в размер на 3 822.30 лв. и лихви - 891.50 лв. Приел е, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неизяснена фактическа обстановка. Дал е задължителни указания да се установи през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. процесният имот в коя зона е попадал и да се прецени дали правилно с ДРА е определен коефициента за местоположение. Във връзка с изясняване на площта на сградата следва да се постави допълнителна задача на техническата експертиза да даде заключение относно разгъната застроена площ /бруто площта/ по смисъла на § 2, ал. 5 от ДР на Наредба № 5 за ПНУТ, съответно - чл. 11 от приложение № 2 към ЗМДТ. Съобразно това заключение съдът следва да даде отговор на въпроса дали правилно е определена площта на сградата при изчисляването на данъчната оценка на същата, дали помещенията на третия етаж представляват тавани и дали следва по отношение на тях да бъдат прилагани разпоредбите на чл. 2, ал. 4 от приложение 1 и съответно чл. 11, ал. 2 от приложение 2. Указанията относно изясняването на това в коя зона е попадал недвижимият имот през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. са изпълнени. С писмо - изх. № 1000-191 от 29.04.09 г. на община Пловдив - Район "Източен" е удостоверено, че същият се намира във втора зона на основание заповед № ОА-159/12.02.98 г. на кмета на община Пловдив за определяне границите на зоните и решение № 71, взето с протокол № 19 от 19.09.91 г. Няма промяна в зоната на имота за посочените периоди. Заповедта и решението на областния народен съвет - Пловдив са приложени като доказателства по делото. Допусната е и е изслушана СТЕ, като на в. л. Лемберов са възложени задачите, посочени в отменителното решение на ВАС. Същото е прието без възражения от страните и не е било оспорено. От същото се установява, че бруто площта на цялата сграда е 2 750 кв. м при установена от в. л. Румяна Славкова, изготвила експертизата в хода на ревизията, 2446.20 кв. м, на базата на която е определена с ДРА данъчната оценка. Според заключението на в. л. Лемберов, етажът над втория етаж е разположен в подпокривното пространство и същият представлява тавански етаж. В същия са разположени складове с № № 1, 2 и 3. При изготвянето на експертизата от в. л. Румяна Славкова и извършен оглед на сградата е констатирано, че на втория етаж се намира апартамент с площ 29.57 кв. м, който не се установява от в. л. Лемберов. Не се спори по делото, а и това е установено от СТЕ, приета при първоначалното разглеждане на делото, че сградата представлява двуетажна масивна сграда /със стоманобетонова конструкция/ с тавански складов етаж с предназначение "Автосалон и магазин за авточасти за автобуси и товарни автомобили". За складовете в чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение № 2 е предвидено, че базисната им данъчна стойност е 80 % от базисната данъчна стойност за нежилищни сгради. Страната не е направила искане за изчисляване на базисната данъчна стойност при РЗП, приета от органа по приходите, но при съобразяване на разпоредбата, цитирана по-горе. Настоящото производство е такова след повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съгласно чл. 227 от АПК, делото не може да бъде върнато повторно за ново разглеждане. При липсата на доказателства за определяне на данъчна оценка по посочения начин и на тази база определяне на задължения за ДНИ и ТБО в по-малък размер от определените в ДРА, които обстоятелства е в тежест на жалбоподателката да установи, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,