Решение № 8116 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2010 г.

Решение № 8116 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Христов Георгиев, гр. Димитровград, бул. "Димитър Благоев" № 25, вх. "В", ап. 7 срещу решение № 274 от 31.05.2010 г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело № 200/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Георгиев срещу заповед № 3691 от 10.12.2009 г. на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 76, т. 1 от Закона за българските лични документи му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" до датата на отпадане на основанието. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че административният орган не изложил мотиви за прилагане на дадената му от законодателя възможност да наложи принудителна мярка. Твърди, че съдът не отчел, че мярката е наложена в нарушение на правото на касатора на свободно предвижване в рамките на Европейския съюз. Счита за неправилен мотива на съда, че осъждането му обосновава заплахата за обществения ред, която е приета за основание за налагане на мярката. Сочи, че искането му за отмяна на наложената мярка е мотивирано от желанието да придружи болната си майка на лечение във Федерална република Германия. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел оспорената заповед за законосъобразна с оглед доказателствата по делото за настоящото и предишните осъждания на касатора. Заповедта е в съответствие и с разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. Правилността на изводите на съда не се променят и от представеното по делото експертно решение на териториалната експертно лекарска комисия. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът, с присъда № 316 от 07.07.2009 г., влязла в сила на 16.10.2009 г., е осъден на пробация. Наказанието не е изтърпяно. Приел, че Георгиев е криминално активен, с множество осъждания, видно от представената по делото справка за съдимост, л. 25-28. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно установени фактически и правни основания. Съдът приел, че оспорената заповед не е в нарушение на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО и на чл. 2 от Протокол 4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на административния акт. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е осъден за извършено от него на 16.10.2009 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс - управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0,5 промила, след като е осъден с влязла в сила присъда за същото деяние при установена концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда. Безспорно е, че за това престъпление му е наложено наказание пробация за срок от една година и осем месеца и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Безспорно е също, че на 5.12.2008 г. и на 31.03.2009 г. Георгиев извършил същите престъпления, за които са му наложени съответни наказания. Не се спори, че касаторът е осъждан за шест други престъпления по чл. 194, 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 и чл. 129 от Наказателния кодекс, като наказанията са изтърпени. Спорът по делото е досежно правната квалификация на така установените факти и техните правни последици. Правилно е твърдението на касатора, че като български гражданин е и гражданин на Европейския съюз - чл. 20, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Правилно е и твърдението му, че като гражданин на Европейския съюз има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки - чл. 21, § 1 от ДФЕС. Това негово право обаче не е абсолютно. То се осъществява при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Както правилно сочи в мотивите си съдът, релевантният общностен вторичен акт, който регламентира ограниченията и условията, при които гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки, е Директива 2004/38/ЕО. Тя има за предмет да определи условията, при които се упражнява правото, в т. ч. и ограниченията. Съгласно посоченото в чл. 27 на директивата, държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и на пребиваване от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Директивата не дава легално определение на понятията обществен ред и обществена сигурност, но трайната практика на Съда на Европейския съюз е, че държавите-членки са свободни да поставят определени императивни интереси на обществото в контекста на съдържанието на понятията обществен ред и обществена сигурност, но като зачитат всички правила на общностното право, които от една страна целят да ограничат дискреционната власт на държавите-членки в това отношение, а от друга, да гарантират, че правата на адресатите на рестриктивните мерки са защитени" (решение от 28.10.1975 г., Rutili, дело 36/75, т. 51). Европейският законодател, допускайки ограничение при упражняване на правото на европейските граждани на свободно движение, установява ясни гаранции, които следва да се налице при тяхното прилагане. Това са забрана за позоваване на съображения за икономически цели, изискване мерките да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на адресата, както и личното поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Българският законодател, в съответствие с тези изисквания, е предоставил на компетентния държавен орган - чл. 76, т. 1 ЗБЛД, дискрецията да прецени възможността за налагане на принудителната мярка при наличие на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, до изтърпяване на наложеното наказание. Тази разпоредба, за разлика от нормата на чл. 75 ЗБЛД, дава възможност на органа да прецени всички относими за конкретния субект факти, обуславящи необходимостта от налагане на ограничението. С оглед на това за законосъобразността на наложената мярка е необходимо да се установи в интерес на обществения ред ли е наложено ограничението, т. е. какви обществени отношения засяга, пропорционално ли е, представлява ли касатора истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото. Безспорно е, че съгласно чл. 27, § 2 от Директива 2004/38/ЕО наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемане на такива мерки. Следва да се посочи, че административният орган действително не е посочил в оспорената заповед подробни мотиви, които са обусловили налагането на мярката. Съществуването на поне две законосъобразни решения досежно мярката - нейното налагане или неналагане, изисква органът да посочи мотиви, поради които приема конкретното решение или поне тези мотиви да могат да бъдат изведени от фактическите и правни основания на акта. Това дава възможност на съда от една страна, да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, а от друга - да провери спазването на принципа на съразмерност - чл. 6 АПК, както и на визираните в чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО изисквания. Последните, имат пряко приложение, тъй като българският законодател, предоставяйки дискреционната власт на компетентния орган, не е посочил изисквания, при които тя следва да се упражни. Следователно налице е непълно транспониране на норма на директивата. При несъответствие на българската правна норма с норма на общностното право и в съответствие с принципа на примата на правото на Съюза съдът е длъжен да остави неприложена националната правна норма (решение от 15.07.1964 г. по делото Costa v ENEL, 6/64; решение от 09.03.1978 г. по делото Simmenthal, 106/77, § 13-26). Нормите на чл. 27, § 2 и 3 от Директива2004/38/ЕО са достатъчно точни и безусловни, поради което имат директен ефект и съдът е длъжен да ги приложи, преценявайки законосъобразността на оспорения акт съобразно визираните в тях изисквания като по този начин осигури защита на правата на гражданите произтичащи от общностното право (решение от 05.02.1963 г. по делото van Gend & Loos, решение от 19.11.1991 г. по делото Andrea Francovich, обединени дела С-6/90 и С-9/90). Изхождайки от визираните в директивата изисквания към възможността да се ограничи правото на касатора на свободно придвижване съдът констатира, че от доказателствата по делото - писмо на началника на областното звено "Изпълнение на наказанията" и справка за съдимост, л. 25 - 28, могат да се изведат мотивите на административния орган за налагане на мярката. Видно от доказателствата, касаторът е осъден на пробация за срок от една година и осем месеца. Наказанието е започнало да се изпълнява на 16.10.2009 г., т. е. към датата на издаване на оспорената заповед - 10.12.2009 г., не е изтърпяно. Наложената пробационна мярка е задължителна регистрация по настоящия адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител пет пъти седмично за срок от една година и осем месеца и задължителна среща с пробационен служител за същия срок. Следователно в случая, наложената принудителна административна мярка е и средство за обезпечаване изпълнението на наложеното наказание. Множеството - общо девет, осъждания на касатора, сочат на поведение, трайно несъобразено със зачитането на установените в обществото правила за поведение и изисквания за спазване на установения правен ред. В допълнение, извършените в рамките на една година три престъпления - управляване на лек автомобил след употреба на алкохол, обосновават извода на органа за необходимост от прилагане спрямо касатора на специални мерки, гарантиращи изпълнение на наложените наказания и с оглед на това осигуряващи целите на специалната превенция. Следователно демонстрираното от касатора трайно поведение на незачитане на установения ред законосъобразно обосновава извода на органа за необходимостта от налагане на мярката, т. е. личното поведение на Георгиев е истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред. Наложената мярка е и пропорционална. Първо, тя практически не ограничава правата на касатора повече, отколкото постановената присъда - с оглед необходимостта от явяване в съответната служба пет пъти в седмицата, и второ, наложена е за срока на изтърпяване на наказанието. Следователно преценена, с оглед изискванията на европейското право, наложената мярка е законосъобразна, тя не нарушава правата му повече, отколкото е допустимо за постигане на законовата цел - спазване на правовия ред. Мярката не противоречи и на чл. 2 от Протокол 4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Конвенцията допуска ограничение на правото на напускане на пределите на собствената държава само когато е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество, inter alia, за поддържане на обществения ред и за предотвратяване на престъпления. С оглед изложеното по-горе досежно причините, обусловили налагането на мярката, е оправдано, от гледна точка на интересите на обществото, ограничение на свободата на напускане на страната за срока на изтърпяване на наложеното наказание пробация. В случая правото на касатора конкурира с правото на обществото лицето, извършило престъпление, да понесе наложеното му наказание, т. е. засяга се основна ценност на държавата - правовия ред. Видно от изложеното наложената на касатора принудителна мярка е законосъобразна. Съдът правилно установил, че органът е действал законосъобразно - в рамките на дискрецията си и при спазване на материалноправните разпоредби за нейното упражняване. Правата на Георгиев не са нарушени непропорционално. Изложеното едва в настоящата инстанция основание за отмяна на мярката - твърдяната необходимост от лечение на майката на касатора в чужбина не е надлежно доказано. Представено е само решение на териториалната експертна лекарска комисия от 2.12.1992 г. Не са ангажирани конкретни доказателства за настоящото състояние, за необходимостта от лечение в чужбина и за евентуалната готовност за това. Наред с това, доколкото налагането на мярката е дискреция на компетентния орган, няма пречка, при промяна на обстоятелствата, каквото би могло да бъде здравословното състояние на чл. от семейството, касаторът да сезира органа с искане за нейната промяна. Видно от изложеното твърдяните от касатора отменителни основания не са налице. Съдът правилно установил релевантните по делото факти и приложил материалния закон. При неоснователност на касационната жалба и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд