Решение № 118 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 672/2008 г.

Решение № 118 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 672/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 1595/2008 г. на Пазарджишкия районен съд и отмяна на определение № 584/11.09.2008 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че е незаконосъобразно приложението на чл. 25 - чл. 23 НК за наказанията, наложени на осъдения Д. Д. М., поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за допуснато нарушение на закона при групиране на наказанията. Осъденият Д. Д. М. - чрез служебния защитник, поддържа искане да бъде приложен правилно закона при групиране на наказанията. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Пазарджишкият районен съд с определението по чнд № 1595/2008 г. е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и е наложил на осъдения М. едно общо наказание, най-тежкото, от определените с влезлите в сила присъди по нохд №№ 42/1997 г., 644/2001 г., 434/2002 г., 972/2002 г., 1094/2002 г. и 598/2003 г. - 3 години лишаване от свобода и с приложението на чл. 24 НК го увеличил на 4 години и 6 месеца, за което определил режим на изтърпяване и приложил чл. 25, ал. 2 НК по отношение на изтърпяното. Постановил отделно изтърпяване на наказанията, наложени му с влезлите в сила присъди по нохд №№ 11/1999 г. в размер на 3 години и 3 месеца, 30/1000 г. в размер на 4 месеца, 17/1995 г. в размер на 3 години и 5 месеца, 574/1996 г. в размер на 1 години и 2 месеца и 355/2007 г. в размер на 4 месеца. Определението е влязло в сила на 26.09.2008 г. и е постановено съобразно указанията на състава на Върховния касационен съд в отменителното решение, постановено по искането за възобновяване с оглед правилното приложение на закона в съответствие с изискването за определяне на най-благоприятното съчетание за осъдения за всичките единадесет присъди. Независимо от данните по делото, разпоредбите на закона и указанията в касационното решение районният съд при групиране на наказанията е допуснал нарушение на закона, пренебрегвайки посочения принцип /т. 9 П № 4/1965 г. на ПлВС и решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС/ макар и да е направил верен извод, че е налице усложнена форма на множество престъпления, при която някое от осъжданията е едновременно в отношение и на рецидив с други. Законосъобразно е приел, че в обхвата на § 90 ПРЗИДНК следва да бъдат включени нохд №№ 11/1999 г., 30/1999 г., защото престъпленията са извършени при условията на опасен рецидив след 8.08.1997 г., от когато е в сила редакцията на чл. 26 НК, изключваща наличието на продължавано престъпление, а присъдите са влезли в сила преди 1.10.2002 г., от когато действа новата редакция на чл. 26 НК. От данните по делото се установява, че с присъдата по нохд № 11/1999 г. са наложени съответни наказания за пет отделни престъпления, по отношение на които е приложен чл. 23, ал. 1 НК, въпреки забраната да се прилага по отношение на рецидивисти, а общото наказание е определено в размер на 3 години и 3 месеца. Съдът не е взел предвид решение № 645/29.10.1999 г. по нохд № 586/1999 г. на състава на върховния касационен съд, с което присъдата в частта й относно групирането на наказанията е отменена, поради което осъденият следва да изтърпи поотделно всяко едно от наказанията лишаване от свобода при съответния режим в размер над 15 години, т.е. над максимума, предвиден в § 90. Това налага и ново произнасяне с включване в съвкупността на престъпления, за които е наложено наказание по нохд № 11/1999 г. по 3 години лишаване от свобода. Съдът е имал тази правна възможност по силата на тълкувателно решение № 1/10.05.2006 г. по нохд № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС, според което едно от престъпленията в обхвата на § 90 може да влезе в съвкупността за определяне на общо наказание, защото са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Така ще се постигне възможността да се спази принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание при групиране на наказанията. Общото наказание за двете престъпления, за които е определено наказание по 3 години лишаване от свобода, в който размер е и общото, ще се включи в определения по § 90 максимум 15 години лишаване от свобода, а отделно ще бъдат изтърпени наказанията само по нохд №№ 17/1995 г., 574/1996 г. и 355/2007 г. Следва да се произнесе и по необходимостта, ако са налице предпоставки за това, да се приложи чл. 24 НК като се съобрази с изискването увеличаването на наказанието да се прилага като изключение и само в случаите, когато определеното общо наказание от наложените са от един и същ вид. Това обаче означава да обсъди и прецени всички относими обстоятелства за личността и деянията и да се приложи, но ако се обоснове извода, че общото наказание е недостатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Предвид изложеното допуснатото нарушение на закона поради невключване в съвкупността на всички престъпления, които могат да влязат в нея съобразно и тълкуването в ТР № 1/2006 г. и не е определил максимума по § 90 е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което определението следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане за правилно приложение на чл. 25 - чл. 23 НК. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр.чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение