Решение № 2165 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2019 г.

Решение № 2165 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ви комерс-А" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Сливница, № 54 А, представлявано от управителя В. Илиева, срещу решение № 783/15.04.2019 г. постановено по адм. д. № 2823 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000317008763-091-001 от 29.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна и потвърден с решение № 218/17.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна. С ревизионния акт на "Ви комерс – А" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2013 г. и м. 12. 2014 г. в общ размер на 21 943. 24 лв. и лихви в размер на 8 418.75 лв. и по ЗКПО за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 6 859. 05 лв. и лихви в размер на 2 505 лв. В касацонната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение страда от всички пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Административен съд гр. Варна е направил необосновани и неправилни изводи при преценка на събраните по делото доказателства, като е приел, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е правилно определено и са налице предпоставките за провеждане на ревизионната процедура по особения ред. Предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са абсолютно недоказани, но дори и да се приеме становището на съда, че те са налице това не означава автоматично, че ревизионният акт е законосъобразен. Решаващият състав е приел за установени факти, които противоречат на доказателствата по делото. Те са обсъдени едностранчиво и не във своята взаимовръзка. При постановяване на решението не е съобразено обстоятелството, че при определяне на данъчната основа не е спазен чл. 122, т. 12 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчната основа следва да се определи като се вземат предвид обобщени данни от реализирана печалба, съответно приходи или доходи от други лица упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия. Това не е сторено от органите по приходите. В мотивите на решението са преповторени мотивите на ревизионния доклад, като е прието, че след като е проведено едно законосъобразно производство, констатациите на органите по приходите не са опровергани и не следва да бъдат възприети. Неправилен е извода на съда, че стоките описани в справка от "Еконт експрес" ООД са станали собственост на дружеството и то се е разпоредило с тях, като е реализирало приходи, които са укрити. За да заведе стоката в счетоводството си, ревизираното лице следва да е станало собственик на същата, а това не е така. Според свидетелските показания, част от стоките са били детски дрешки, с които дружеството не търгува и поради тази причина не са осчетоводени. Липсата на излишък на стоки в обекта не налага непременно извод, че стоките са получени чрез куриерската фирма и в последствие са продадени. Изводите му са в противоречие на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС. Само въз основа на товарителница не може да се направи извод, че доставената стока е собственост на дружеството. Констатациите на ревизионния акт и мотивите на съда се основават единствено на справка на "Еконт експрес"ООД за извършени куриерски услуги по доставка в склад на куриера на стоки, получени от лице, което е едновременно управител и представляващ на ЕТ. Липсва дължимата от съда преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност. Като е приел за доказани констатациите в РА, само защото са осчетоводени куриерски услуги първонстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответника – Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна, в писмено становище по делото моли подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение. Неоснователно касаторът твърди, че не са налице основания за провеждане на производството по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е необходимо само една от предпоставките на нормата, за да се проведе облагането по особения ред. В хода на ревизионното производство е установено, а и от управителя на дружеството е заявено в неговото обяснение, че са издавани фактури за куриерски услуги във връзка с получаване на стоки. Едва пред съда се развива тезата, какъв е характера на тези стоки и за чия дейност са получавани. В конкретния случай дори да се приеме, че не са налице укрити приходи, то счетоводството на ревизираното лице не е водено при спазване изискванията на Закона за счетоводството, тъй като фактурите за получени стоки за 2013 г. и 2014 г. се водят само стойностно. Въз основа на горното се иска решението на да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция по 1721. 80 лв. или в общ размер на 3443. 60 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК верността на констатациите в РА не са опровергани в хода на процеса, което е обусловено заключението, че ревизионния акт е законосъобразен. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на постановеното решение и след осъществена служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от ДОПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Варна е бил ревизионен акт /РА/ № Р-03000317008763-091-001 от 29.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 218 от 17.09.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на "Ви Комерс-А" ООД са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12. 2013 г. и м. 12.2014 г. общо в размер на 21 943. 24 лв. главница и лихви в размер на 8 418. 75 лв. и по ЗКПО за данъчни периоди 2013 г. и 2014 г., общо в размер на 6 859. 05 лв. и лихви в размер 2 505 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна е прието, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС от 17.02.2012 г., като през процесния период е извършвало търговия на дребно с дрехи и сувенири в два търговски обекта: постоянен находящ се в МОЛ Варна и временен находящ се в к. к. Златни пясъци, фоайе на хотел "Адмирал". След извършена съпоставка между осчетоводените и включени в дневниците за покупки фактури за процесния период за закупени стоки и информацията за получени и платени пратки с дрехи за същия период, с наложен платеж са констатирани извършени доставки на стоки на РЛ, платени от същото, за които няма издадени фактури от доставчиците. Получените чрез куриерски услуги стоки не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, т. е. не са отчетени приходи от продажби на стоки и не са отчетени разходи, представляващи отчетната стойност на продадените стоки. Ревизионното производство е проведено по особения ред, като е прието, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. На представителя на дружеството е връчено уведомление за това, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Констатациите на проверяващите са резултат от законосъобразно проведената по реда на чл. 122 от ДОПК ревизия, като същите не са опровергани при условията на пълно, насрещно доказване от страна на жалбоподателя, въпреки дадените на същия указания от съда и посоченото разпределение на доказателствената тежест. Според мотивите на първоинстанционното решение не е нарушение на процедурните правила обстоятелството, че ревизиращите не са направили инвентаризация, от която да е видно какви стоки са доставени и каква част от тях е била продадена. Посочено е, че данъчната основа за всеки от периодите е определена въз основа на данъчни записвания в счетоводството на ревизираното лице, поради което не е необходимо да бъде сравнявана с други подобни. По ЗКПО надценката на стоките, която е използвана от органите по приходите е тази посочена от ревизираното лице в годишната оборотна ведомост и отчета за приходи и разходи. Дължимият ДДС правилно е изчислен към възможно най крайният момент в който данъкът е станал изискуем, при спазване разпоредбата на чл. 86, ал. 2 предл. второ от ЗДДС. Това е и най благоприятният вариант за РЛ, от гледна точка на акцесорното задължение за лихва. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът обосновано е приел, че към релевантния момент - в хода на ревизионното производство са били налице данни – индиции - за укрити приходи от страна на РЛ по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид постъпилите на електронен носител данни от третото лице "Еконт експрес" ООД за получени пратки от името на РЛ и съответно реализиране на приходи от продажба на получените стоки. Налице са били основания ревизията да бъде проведена по особения ред, тъй като правната норма изисква не доказателства за укрити приходи, а само индиции за това. Съдът е съобразил изготвения протокол по реда на чл. 50 ДОПК, свалените данни от информационните файлове от технически носител по реда на чл. 54 ДОПК, които са представени от куриерската фирма и е обосновал предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Формирайки обаче изводите си по съществото на спора, съдът е споделил изводите на данъчната администрация, а възраженията на ревизираното лица са преценени като неоснователни. Възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от дружеството, който да е с източник неговата търговска дейност. В хода на ревизионното производство не са установени формирани доходи. Подробно описаните пратки получени чрез "Еконт експрес" ООД и осчетоводяването на разходите за куриерските услуги не е основание да се приеме, че са получени стоки, същите са продадени и са реализирани доходи, които не са декларирани и съответно обложени. В ревизионното производство не са приложени, а и пред съда не са представени писмени доказателства от които да е видно предаването на конкретни стоки. Органите по приходите твърдят, че става дума за получени пратки с дрехи, които са продадени в двата търговски обекта на ревизираното лице. Дрехите са родово определени стоки, поради което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализирането им чрез определянето и по съгласие между страните или чрез предаването им. При ревизията не са представени каквито и да било премо-предавателни протоколи, разписки или други, които да установяват безспорно предаването на стоките. Необосновано съдът е счел, че фактическите констатации в РА, направени въз основа на получените данни от третото лице "Еконт експрес" ООД, са достатъчни, за да се приеме, че стоките са получени от дружеството, реализирани са в неговите търговски обекти и доходите от тези продажби не са осчетоводени надлежно. Тези констатации в случая не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са изискани оригиналите или заверени копия от оригиналите на доказателствата, не са установени доставчиците на стоките, не са извършени проверки на тези доставчици. Прието е, че изготвената справка от куриерската фирма и осчетоводяване на разходите по получаването на пратките са достатъчни, за да се приеме, че са налице осъществени сделки, реализирани приходи и укриването ми. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени са от трета неучастваща в спора страна, изцяло въз основа на доказателства, които са изключени от събраните по делото такива и за които няма признание или други категорично установени данни да са изходящи от автора им, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от първоинстанционния съд досежно верността на фактическите констатации по РА и законосъобразността на същия РА. Констатациите за извършени облагаеми доставки не са подкрепени с доказателствата по делото, а оттам липсва нормативно основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС и по ЗКПО. В същия смисъл са и постановените решения по адм. д. № 9793/2018 г.; по адм. д. № 5763/2019 г.; по адм. д. № 6468/2019 г. на ВАС по аналогични дела. По изложениет по - горе съображения, решението на АС Варна, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт изцяло като необоснован и незаконосъобразен. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят в полза на"Ви Комерс-А" ООД, в общ размер на 5 528. 61 лв., за двете съдебни инстанции, в това число за първата инстанция в размер на 3205 лв., а за касационната инстанция в размер на 2323. 61 лв. Направеното възражение от ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение от не превишава значително нормативно установения минимум и е съобразено също с фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение