Решение № 12917 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 83/2011 г.
ВАСVIII отделение12.10.2011 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
I отделение, Х състав, като вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Рени Борисова Плачкова от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 123, вх. 8, ап. 156, против акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 97/9.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, като неоснователна. Осъжда Рени Борисова Плачкова от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 123, вх. 8, ап. 156 да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12917 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 83/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2276 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 2159/2010 г. на Варненския административен съд, I отделение, Х състав, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 97/9.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение по жалба срещу АПВ № 274/26.04.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и е върната преписката на административния орган за произнасяне съгласно дадените в обстоятелствената част на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Рени Борисова Плачкова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на разглеждане в съдебното производство е АПВ № 97/09.02.2010 г. на ТД на НАП - Варна. Съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и в срок, поради което е валиден административен акт. Констатирано е от съда, че в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 0300022474/27.04.2009 г. Рени Борисова Плачкова е декларирала доход от трудово правоотношение в размер на 4088.87 лв., изплатен от ПГИ "Д-р Иван Богоров" и получени доходи от друга стопанска дейност, посочени в Приложение 3. В Таблица 7 на Приложение 3 е деклариран доход в размер на 4158.00 лв., изплатен съгласно приложена служебна бележка издадена от "Държавна агенция за младежта и спорта". При така попълнената декларация Плачкова е изчислила сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 6666,38 лв. и ДОД за довнасяне в размер на 311.85 лв. и с платежно нареждане от 18.11.2009 г. е преведена по сметка на ТД на НАП Варна сума в размер на 333 лева. На 19.01.2010 г. Плачкова е подала Искане за прихващане и възстановяване вх. № 2864/19.01.2010 г., с което изразява желание сумата в размер на 333 лв. да и бъде възстановена, тъй като сумата в размер на 4158 лв. и е предоставена като държавна национална награда за постигнати от нея постижения в качеството й на спортист и попада в приложното поле на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ и не подлежи на облагане с данък, като погрешно е посочена в Приложение 3 на подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 0300022474/27.04.2009 г. В оспорения акт органът по приходите е приел, че доходът в размер на 4158 лв. е облагаем и не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ. Анализирайки разпоредбите на чл. 59а и чл. 59б от ЗФВС поотделно и в съвкупност, АС е извел извод, че разпоредбата на чл. 59а от ЗФВС е обща, доколкото урежда разпределянето на средствата по бюджета на ДАМС, а разпоредбата на чл. 59а от ЗФВС урежда разходването на средствата по бюджета на ДАМС от постъпления на спортния тотализатор, като въвежда и изискване за начина на награждаване на спортистите прекратили състезателната кариера - чрез месечни премии. Предвид изложеното съдът е приел, че изплащането на месечни премии не е форма на социално подпомагане на спортисти или на заплащане на доход за извършена услуга, а награда, която с оглед формата на финансирането й следва да бъде изплащана под формата на месечна премия. АС - Варна е обосновал извод, че към процесния доход е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 22 от ЗДДФЛ и същият е необлагаем, поради което е отменил процесния АПВ. Тъй като определянето размера на дължимия за възстановяване надвнесен ДОД, съгласно чл. 129 от ДОПК е от компетентността на административния орган, то съдът е приел, че на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на административния орган, който след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като съобрази дадените от съда указания по тълкуване на закона да определи размера на надвнесения ДОД, който следва да бъде възстановен. Така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. Спорът, както правилно е посочил АС-Варна е относно характера на получения от Рени Плачкова доход в размер на 4158 лв. на основание Заповед Р № 09-388/24.07.2008 г. на Председателя на ДАМС. Същата е издадена на основание чл. 59б, ал. 2, т. 5 и ал. 3 във вр. чл. 59б, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Разпоредбата на чл. 59б, ал. 2, т. 5 от ЗФВС предвижда отпускане от държавата на месечна премия за олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност. По чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ не са облагаеми предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, както и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура". Разбирането на първоинстанционния съд, че полученият процесен доход представлява държавна награда за спортист не се споделя от настоящия касационен състав. Нормативният текст на данъчния закон, който следва да се тълкува стриктно, предвижда необлагаемост на дохода представляващ държавна награда за спортист. Лексикалното значение на думата "награда" е "почетен дар за някаква заслуга или отличие" и то предполага еднократност на полученото по посочените поводи. Обратно на този смисъл, полученият от ответницата по касационната жалба доход - парични суми, предоставени от държавата на спортист - олимпийски медалист, прекратил активна състезателна дейност, има характер на периодично плащане. След като за този доход не се прилага чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ, на основание чл. 12, ал. 1 от същия закон, доходът е облагаем. Решението като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против оспорения акт да се отхвърли. При този изход на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,