Решение № 5924 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2016 г.

Решение № 5924 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Л. А., с. Б., чрез адв. Е. С. срещу Решение № 1530 от 08.07.2016 г. по адм. дело № 2412/2015 г. по описа на Административен съд В., ХХIII състав в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № Р-03001714002174-091-001 от 06.04.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП В., потвърден и изменен с Решение № 296 от 06.07.2015 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. В. в частта относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5355,72 лева и лихви за забава в размер на 2202,18 лева и за 2011 г. в размер на 3 492,40 лева и лихви за забава в размер на 1074,02 лева. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че необосновано съдът не е разгледал всички доказателства в тяхната съвкупност заедно с възражението на РЛ за дължимост на задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в по-малък размер за 2010 г. и 2011 г., а само е констатирал, че лицето не оспорва така определените му с РА / и изменени с решението на решаващия орган за 2010 г./ задължения. Според касационния жалбоподател съдът не е изложил мотиви относно формирания извод за законосъобразност на РА в посочената му част, както и не е разгледал представените вноски бележки за внесени данъци заедно с дължимите лихви за посочените данъчни периоди. Едновременно с това посочва, че нито вещото лице, нито първоинстанционният съд са взели предвид и не са приспаднали заплатените от него данъци и лихви за 2010 г. и 2011 г. Иска отмяната на решението в посочената отхвърлителна част и да се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. М. М. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред АС В. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03001714002174-091-001 от 06.04.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП В., потвърден и изменен с Решение № 296 от 06.07.2015 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. В. относно определени на Т. Л. А. задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчните органи са установили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, както и му е връчено ИПДПОЗЛ за представяне на Декларация по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е, че Т. Л. А. е получавала парични преводи чрез системата W. U., изплатени в офиси на - Финансова къща К. Е. С. - С., чрез подагенти "Геел" ЕООД, "О. К. 2005" ЕООД, "Лозина" ЕООД, "Еврокеш" ООД и "РУМ Р. Д." ЕООД; - получени преводи в "Търговска банка Д" АД; - получени парични преводи в "ОББ" АД чрез подагенти "МР 09" ЕООД, "Тренд" ЕООД и ЕТ "М. Р.", гр. Р.; - получени парични преводи в "ЦКБ" АД, за периодите 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по подробно описаните бланки / на стр. 5 - стр. 10 от РД/. Установените получени суми по години са: - за 2008 г. - сума в размер на 6740,87 лева; за 2009 г. - сума в размер на 9 588,68 лева; за 2010 г. - сума в размер на 53 557,23 лева / РА е изменен в тази част с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В./; за 2011 г. - сума в размер на 34 923,995 лева. Въз основа на тези констатации е прието, че за всяка една от годините лицето е получило доходи чрез системата на W. U., които е следвало да декларира с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи от друг източник по смисъла на чл. 12 вр. чл. 13 от ЗДДФЛ. АС В. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, като го е отменил относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 310,12 лева и лихви за забава над 191,96 лева и за 2009 г. в размер над 831,74 лева и лихви за забава над 420,78 лева и е отхвърлил жалбата на Т. Л. А. срещу РА в останалата му част. Решението, предмет на касационен контрол, е само в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице /РЛ/ срещу РА относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5355,72 лева и лихви за забава в размер на 2202,18 лева и за 2011 г. в размер на 3 492,40 лева и лихви за забава в размер на 1074,02 лева. В останалата част решението не се обжалва. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на съдебния акт съдът е приел, че за процесните данъчни периоди Т. А. не оспорва РА с оглед изричното й изявление в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2015 г., което обосновава неоснователност на жалбата й срещу РА в тези части. Предметът на делото, респ. предметът на съдебното решение се определя от конкретното изявление на жалбоподателя, съдържащо се в жалбата, адресирана до съда. От съдържанието на първоинстанционната жалба / прил. на л. 3 - л. 4/ се установява, че Т. Л. А. обжалва процесния РА, потвърден и изменен с решението на решаващия орган изцяло, т. е. за определените задължения по чл. 48, ал. 1 по ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. С жалбата са направени и конкретни доказателствени искания. По делото е назначена съдебно-графологична експертиза, като вещото лице слез запознаване с материалите по делото и при необходимост да извърши лична проверка на оригиналите на приложените бланки за получени парични преводи, да даде заключение дали платежните документи, установяващи получени парични средства, са подписани лично от жалбоподателката или от неин пълномощник с приложено пълномощно от съответното финансово учреждение. В открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2015 г. е прието заключение по допусната съдебно-графологическа експертиза / прил. на л. 79 - л. 83 от делото/, като обект на изследване са били бланки за изплатени парични преводи за периода 2010 г. и 2011 г. В същото съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата изразява становище, че не оспорва обстоятелството, че подписите на документите за получаване на парични средства са на РЛ за периода 2010 г. и 2011 г. по отношение на бланките, приложени по ДП № 290 - ЗМ-2/2015 г. по описа на ОД на МВР гр. Р., което е приобщено по н. о. х. д. № 3065/2015 г. на Разградския окръжен съд. Представя копия на платежни документи, че за периодите 2010 г. и 2011 г. РЛ е заплатило дължимите данъци и лихвите към тях във връзка с наказателното дело, което е приключило с влязла в сила присъда. Тези документи са приобщени към делото / на л. 90 - л. 93 от делото/. В протокола от същото съдебно заседание, във връзка с въпрос на съда дали оспорва РА и решението на решаващия орган за 2010 г. и 2011 г. процесуалният представител на оспорващата заявява, че не оспорва начислените задължения по реда на ЗДДФЛ за 2010 г. - 2011 г., тъй като тези парични средства са получени лично от жалбоподателката и тя е следвало да плати дължимия данък. Впоследствие съдът е назначил и е приел заключение по съдебно-графологическа експертиза с предмет - изследване на оригиналните бланки за получени парични преводи през 2008 г. и 2009 г., както и заключения по съдебно-счетоводна експертиза, които да установи облагаемата данъчна основа въз основа на подписаните лично от РЛ оригинални бланки за получени парични преводи от чужбина. При така осъществената процесуална дейност от страна на първоинстанционния съд касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част не съдържа мотиви за формирания извод за неоснователност на жалбата на Т. Л. А. срещу РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. Изявлението на лицето, че не оспорва РА в тези му част, не е било обвързано с волеизявление за оттегляне на жалбата в тази й част и съответно, производството по делото не е било прекратено с акт на съда. В съдебния акт няма конкретни фактически установявания за релевантните периоди, няма обсъждане на констатациите на ревизиращите органи, липсва какъвто и да било анализ на доказателствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Следователно, за съда е съществувало задължението да обсъди въпроса за законосъобразността на РА относно определения на Т. Л. А. данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периодите 2010 г. и 2011 г., като анализира всички събрани по делото доказателства, включително приетата съдебно-графологическа експертиза, описана по-горе, писмените доказателства от трети неучастващи по делото лица / оригиналните бланки за получени парични преводи за тези периоди/ и платежните документи за извършени от РЛ плащания във връзка с горецитираното нохд. В тази връзка съдът е следвало да изложи конкретни съображения относно наличието или не на зависимост между приключилото наказателно производство за извършено от жалбоподателката данъчно престъпление и ревизионното производство, приключило с оспорения в описаните части РА, като съобрази ТР № 1/07.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Е. с това съдът е бил длъжен да посочи дали правилно е била определена облагаемата данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, т. е. дали отразената сума в РА за получени доходи от паричните преводи чрез системата W. U. съвпада със сумите по оригиналните бланки, приобщени към доказателствения материал по делото. Съобразно горното, решението в обжалваната му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АС В.. При новото разглеждане на делото съдът следва да посочи конкретните факти и обстоятелства, които смята за установени за спорните данъчни периоди, като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, включително да приобщи влязлата в сила осъдителна присъда на Р. О. съд, постановена по отношение на РЛ. Във връзка с въпроса за законосъобразността на РА в тази част следва да бъде изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да изследва само първичните счетоводни документи - разписки за получени средства в брой, носещи подписа на ревизираното лице и да отговори на въпроса каква е облагаемата данъчна основа за 2010 г. и 2011 г. и какъв е дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за тези периоди. По тези съображения, касационната жалба е основателна и решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, като делото в посочената част се върне за ново разглеждане от друг състав на АС В.. При този изход на спора, решението следва да се отмени в частта, в която в полза на дирекция "ОДОП" - гр. В. са присъдени разноски за горницата над 255,19 лева, изчислени по компенсация. За останалата част от спора разноски ще бъдат определени от новия състав на АС В. съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение