Решение № 8718 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2020 г.

Решение № 8718 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Подадена е касационна жалба от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София против решение № 7131/21.11.2019 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 9362/2019 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221518005497-091-001/20.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е, че неправилно съдът е приел, че по отношение на ревизираното лице не намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и че в случая не се касае за системно извършване на сделки с недвижими имоти по занятие, чиято цел е получаване на постоянен доход. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции ведно със заплатената държавна такса. Ответникът – Д. Т. чрез процесуален представител адв. Дилов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП – София е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Д. Т. са начислени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 26, ал. 7 от същия закон и е установен дължим данък за 2012 г. в размер на 96 211, 84 лева, ведно с лихви за забава в размер на 56 771, 82 лева. Видно от съдържанието на жалбата, РА е обжалван за сумите над 28 863, 55 лева главница, както и за лихвата над 16 823, 07 лева, поради което съдът не е отменил целия РА, а единствено в обжалваните части. Установените задължения са във връзка със закупени от Т. имоти през периода 02.09.2008-04.05.2011 г. - идеални части от недвижим имот и построените в него сгради. С нотариален акт от 11.04.2012 г. теренът заедно със сградите е продаден на трето лице. Прието е, че макар ревизираното лице да не е регистрирано като търговец, същият притежава това качество по силата на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, поради което и облагаемият му доход за данъчни цели за 2012 г. се формира по реда на ЗДДФЛ съгл. чл. 26, ал. 7. Органите по приходите, респ. Директорът на ДОДОП, сочат, че процесният имот не е закупен с цел построяване на семейно жилище, предвид площта му от 4930 кв. м. и изградените в него 8 сгради. За да отмени ревизионния акт в обжалваната му част, съдът е приел, че в случая не се касае за системно извършвани сделки, чиято цел да е получаването на постоянен доход. В случая се касае за една покупко-продажба на терен с изградени в него сгради. Поземленият имот е един, с пл. № 618 и площ от 4930 кв. м., видно от приложената скица. Сградите в него са в лошо състояние, видно от приложена експертна оценка, а предмет на сделките съгл. приложените нотариални актове са идеални части именно от недвижимия имот с пл. № 618 ведно с изградените във всяка от идеалните части сграда. Анализирайки извършените сделки, съдът е направил извод, че целта на купувача е била да придобие целия недвижим имот /терен/ и макар същият да е поделяем, в последствие имотът е продаден на свързано лице, като в договора е посочено, че цената ще бъде изплатена на части за период от 10 г., което според съда означава, че получаването на дохода е отложено и изключва хипотезата на чл. 26, ал. 7 вр. чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Решението в обжалваната част е правилно. Предмет на процесния спор е законосъобразността на ревизионен акт, с който е установен данък върху доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец (ЕТ). Ревизията е проведена по общия ред, поради което за формирането на данъчната основа и размера на данъка са приложими правилата на материалния закон - чл. 26 и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ доходите от такава стопанска дейност се облагат по реда на чл. 26, ал. 1 – ал. 6 от същия закон т. е. като доход от стопанска дейност като едноличен търговец. По силата на чл. 26, ал. 7 във връзка с ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. По силата на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ данъчната ставка е 15 %. Определението за търговец е посочено в чл. 1 от ТЗ, същото определя за търговец всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки подробно изброени в 15 точки, като предпоследната от тях посочва: покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ. За да се прецени дали сделките по т. 14 се извършват по занятие следва от една страна да са налице повече на брой сделки и от друга, сделките следва да се извършват системно, с цел да бъдат източник на постоянен доход. Същите не трябва да са със случаен характер, а следва да имат белега на постоянна работа, като индиция за това са и доходите, получени от другите, извършвани от жалбоподателя дейности в същия период. Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че в случая се касае за една покупко-продажба на терен с изградени в него сгради. Поземленият имот е един, а обстоятелството, че сградите биха могли да бъдат продадени самостоятелно, каквито са твърденията на органа по приходите наведени още веднъж в касационната жалба не води до извод за наличие на повече от една сделка. При такава хипотеза, впоследствие би следвало да се извърши делба на имота, за да се избегне евентуална съсобственост в имота /терена/, което очевидно не е било целта нито на продавачите Т., нито на купувача БЛ Финансова Компания АД с изпълнителен директор Д. Т. От друга страна, не могат да бъдат споделени и твърденията на касатора за извършване на системни сделки по покупко-продажба на недвижими имоти, чиято цел е да бъдат източник на постоянен доход, защото лицето видно от приложеното по делото получава системни доходи от дивиденти от "Пиринпласт" АД в качеството му на член на СД, като за 2012 г. е получена сумата от 391166 лева; за 2013 - 246830, 35 лева и т. н. Т. получава и системни доходи от наем на недвижимо имущество, в същото време продажбата на имота на третото /свързано/ лице е с клауза на отложено плащане. Следователно доходите от продажбата на процесния имот, които не са получени реално, не могат да бъдат квалифицирани като източник на доходи от постоянна работа. Настоящият състав намира крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт за правилен. По изложените съображения, настоящият състав преценява, че решението в обжалваната част не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. Видим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,