Решение № 2329 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2017 г.

Решение № 2329 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Д. Й. П. от с. В. срещу решение № 4200 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 3936/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 45-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, чрез юрисконсулт Н. М., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Д. Й. П. против решение № 2153-21-33 от 14.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 7506017130 от 12.01.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - С.-град. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен състав в пределите на правораздавателната власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. Съдът е разяснил делото изцяло и обосновано е изградил изводите си относно фактическата обстановка въз основа на правилен прочит на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към приложимите материалноправни норми. По първоначалното дело е било установено, че по силата на разпореждане № 030844 от 27.04.1992 г. Д. Й. П. е получавала пенсия по чл. 45а ЗП за втора група инвалидност, считано от 1.06.1991 г. и от 1.07.1991 г. съответната добавка към нея, съгласно действащото законодателство. С разпореждане № 7506017130 от 21.12.2005 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - С.-град на лицето е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия й баща Й. П. Й. и лична социална пенсия за инвалидност, считано от 1.11.2005 г. В последствие П. е продължила да получава пенсиите въз основа на експертни решения на ТЕЛК, включително и добавка за чужда помощ. С експертно решение № 3164 от 28.11.2013 г. на ТЕЛК при ЦПЗ "Проф. Н. Шипковенски" ЕООД на лицето е призната 95 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, за срок от три години, до 1.11.2016 г. По делото не се спори, че цитираният акт на медицинската експертиза на работоспособността е влязъл в сила. С разпореждане № 7506017130 от 9.01.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - С.-град, наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст и личната социална пенсия за инвалидност са определени до 1.11.2016 г. -датата на изтичане на срока на цитираното експертно решение. В разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО е настъпило допълнение в условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия. Текстът на нормата е добил следното съдържание: "Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Цитираното допълнение е обн. ДВ. бр. 107 от 24.12.2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г., включително към 12.01.2017 г. и 14.02.2017 г., когато са издадени съответно разпореждане № 7506017130 на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - С.-град и решение № 2153-21-33 от 14.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град. Н. 5.01.2017 г. П. е декларирала пред органите на НОИ, че не посещава учебно заведение - лист 80 от първоначалното дело. Приложението на текста на чл. 82, ал. 1 КСО за заварени случаи е регламентирано в § 22с от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, нов обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. В него е посочено, че отпуснатите с начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се плащат до определените им срокове, който срок за П. е 1.11.2016 г. - датата на изтичане на срока на експертното решение. При това положение правилно административния орган е прекратил наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 2.11.2016 г. Експертно решение № 3199 от 23.11.2016 г. на ТЕЛК е постановено при новата нормативна уредба и има значение за отпусната с разпореждането от 12.01.2017 г. лична социална пенсия за инвалидност в пълен размер и добавката за чужда помощ. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 АПК, разноски в полза на касационната жалбоподателка не се присъждат, тъй като не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,