Решение № 5030 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2018 г.

Решение № 5030 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г., чрез процесуален представител, против решение № 7518 от 08.12.2017 г. по адм. дело № 7667/2017 г. на Административен съд София-град, с което жалбата му против заповед № 226 з-433-5/22.06.2017 г. на началник сектор "ОП" при 02 РУ на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ орган, при спазване на установената от закона писмена форма. Споделят се заключенията на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, и в процесния случай не е допуснато нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както правилно е приел първоинстанционния съд. Спазена е нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е изслушан от ДНО, видно от протокол от 15.06.2017 г., като независимо от това на 14.06.2017 г. Н. Г. е дал и писмени обяснения, които са приети от наказващия орган. В хода на дисциплинарното разследване са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. По отношение съвместяване функциите на ДРО и ДНО в процесния случай първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Посочването от съда на неприложимата в случая разпоредба на чл. 237 от ППЗМВР(отм.); не се отразява на крайния извод на съда. Следва да се отбележи, че в ЗМВР не се съдържа ограничение нарушението да се установи, а наказанието да се наложи от един и същ административен орган. Същевременно няма данни по делото наказващият орган, който в случая провел дисциплинарното разследване и е установил нарушението, да е заинтересован от изхода на производството, като в хода на дисциплинарното производство не е направено искане от служителя Н. Г. на осн. чл. 10, ал. 2 от АПК за отвод на гл. инспектор В. К. В подкрепа на горното е правилото по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според което извършването на проверка за изясняване на данните да извършено нарушение и извършителя е само възможност, дадена на ДНО, а в процесния случай не се касае за производство по чл. 207 от ЗМВР. В този смисъл наведените доводи за приложими разпоредби по чл. 207 от ЗМВР са неоснователни, тъй като в процесния случай дисциплинарното производство не е образувано и съответно проведено по данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Няма данни по делото да е ограничавано правото на защита на наказаното лице. Не се установява дисциплинарнонаказващият орган да е препятствал служителя да се запознае с доказателствата по дисциплинарната преписка. Н. Г. е запознат със съдържанието на справка от рег. № 8078/09.06.2017 г., в която са описани всички обстоятелства, свързани с извършеното нарушение и доказателствата, въз основа на които то е установено, и същият, както се отбеляза по-горе, е реализирал предоставената му от закона възможност по чл. 206, ал. 1 и е упражнил в пълен обем правото си на защита, като е дал писмени обяснения и е изслушан от ДНО във връзка с установеното дисциплинарно нарушение. В обяснението служителят е посочил, че е допуснал грешка и нарушения в желанието си да провери повече съмнителни лица и багажи, както и че няма възражения. Видно е, че служителят не е направил възражение, свързано с лишаване от възможността за запознаване с конкретни доказателства, нито искане за запознаване с материалите по дисциплинарната преписка. Същевременно от съдържанието на дадените от оспорващия обяснения от 13.04.2017 г. по повод извършената проверка и материалите в административната преписка се установява, че Г. не е направил искания за запознаване с конкретни документи по преписката и за събиране на доказателства, като в хода на съдебното производство пред първата инстанция не са оспорени представените от административния орган писмени доказателства. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е изводът на първоинстанционния съд, че от страна на касатора е допуснато посоченото дисциплинарно нарушение в оспорената заповед, и предпоставките за прилагане от административния орган разпоредбите чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е безспорно установено, че мл. инспектор Г. на 12.03.2017 г. като член на състава на ПП 53/1, съвместно с мл. инспектор Ж., не е докладвал в радио ефира на ОДЧ към 02 РУ-СДВР за приложено полицейско правомощие-проверка на лица в района на Централна гара- задължение, вменено съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност/издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г. /, според който текст нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и взето отношение. Това задължение е възпроизведено и в т. 8 на Заповед 513 з-448/19.01.2016 г. на директора на СДВР, с която касатора е запознат съгл. списък по протоколи за проведени занятия на 24.04 и 11.07.2016 г. При тези факти правилен е извода на АССГ, че нарушението е изразено чрез бездействие, за което предвид чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" в минимално предвидения размер. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение