Решение № 15261 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 187/2013 г.

Решение № 15261 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 187/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Йорданов Дахлев от гр. Русе срещу решение № 5637 от 26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 6450/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3677 от 06.06.2012 г. на Директора на Агенция "Митници" (АМ), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Счита, че в случая неправилно е приложен материалния закон и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалваната от него заповед, която счита за постановена в нарушение на целта на закона. Претендира разноските по делото. Ответникът - Директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Дахлев срещу посочената по-горе заповед, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл и чл. 10, ал. 10 от Закона за митниците (ЗМ), поради това, че същият е назначен при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2, предл. девето ЗДСл, тъй като е чл. на Контролния съвет на "Водоснабдителна кооперация "Папаз дере" Русе, като е оставил без разглеждане жалбата на Дахлев в частта й, с която се иска възстановяването му на заеманата длъжност и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат съдът, след извършената служебно проверка е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не е спорно между страните, че Дахлев е чл. на Контролния съвет "Водоснабдително кооперация "Папаз дере". От наличието му първоинстанционният съд е извел извод, че в случая това е достатъчно условие за несъвместимост със заеманата държавна служба и е без значение дали кооперацията осъществява търговска дейност или не. Настоящият състав намира, че този извод е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, чл. на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Анализът на разпоредбата води до еднозначен извод, че в нея законодателят е вложил волята си за несъвместимост на извършването на търговска дейност и качеството на държавен служител. В същата са изброени изчерпателно всички възможни хипотези, при които физическите лица в Република България могат да извършват такава дейност. Следователно целта на тази разпоредба е да въведе ограничение за лицата, заемащи държавна служба да извършват търговска дейност. В конкретния случай от приложения към делото устав на "Водоснабдителна кооперация "Папаз дере" се установява, че същата има за цел задоволяването на социалните интереси на член-кооператорите, свързани с водоснабдяване с питейна вода без да се осъществява търговска дейност (чл. 5). Предмета на същата е изграждане и стопанисване на водоснабдителна мрежа за питейна вода в местността "Папаз дере" (чл. 6), съгласно чл. 9, ал. 1 чл. на кооперацията може да бъде само собственик на имот в местността "Папаз дере", навършил 16 години, който не е поставен под пълно запрещение, съгласен е с устава и участва със средства за построяването и поддържането на водопровода. От цитираните разпоредби еднозначно следва извод, че тази кооперация е учредена и съществува единствено за да се осъществи водоснабдяването на имотите в местността "Папаз дере" и изрично е предвидено, че дейността на същата се осъществява без се осъществява търговска дейност. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания устав съгласно, който при прехвърляне правото на собственост върху имот на член-кооператор, приобретателят автоматично встъпва в правата и задълженията на прехвърлителя. Цитираните разпоредби на този устав са свързани с разпоредбата на чл. 24, т. 8 от Закона за водите, предвиждаща че ВиК системите или части от тях, изградени със средства на потребителите - физически или юридически лица, които обслужват само имотите на тези потребители са частна собственост и водят до недвусмислен извод за създаване на процесната кооперация единствено с цел изграждане и поддържане на такава система. От така установеното следва, че в случая, макар формално да е налице нарушение по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл, вложената от законодателя цел на тази разпоредба не е нарушена, тъй като без съмнение кооперацията, на чийто контролен съвет е чл. касаторът, не осъществява търговска дейност, а същата е създадена единствено за да задоволи потребността от водоснабдяване на собствениците на имоти в посочената в наименованието й местност. В случая, при постановяване на решението си съдът е подходил формално и като е констатирал факта на членство в контролен орган на кооперация на държавния служител е приел, че заповедта е постановена в съответствие със закона и неговата цел. Настоящият състав намира, че в случая административният акт е постановен в нарушение на целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, а в случая и в нарушения на основни принципи на административното производство - принципа на законност по чл. 14, ал. 2 АПК предвиждащ административните актове да се издават за целите, установени в закона, както и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК изискващ административните органи да упражняват правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а актовете им не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от Дахлев заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Въпреки този изход на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение