Решение № 5429 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2016 г.
ВАСПетчленен състав09.05.2016 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12109/16.11.2015 г. по адм. дело № 13102/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. ОСЪЖДА Христо Иванов Згурчев, жив. в гр. София, ж. к. "Левски", бл. 44, вх. А, да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5429 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Иванов Згурчев, чрез процесуален представител, срещу решение № 12109/16.11.2015 г. по адм. дело № 13102/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Згурчев против заповед рег. № 8121К-1065/15.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че оспореното решение е неправилно - незаконосъобразно и излага съображения. Иска отмяната му, претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че със заповед № К-3529/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят Згурчев е назначен за стажант към Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и му е определено месечно възнаграждение за периода на първоначално обучение. На 14.12.2013 г. жалбоподателят встъпва в длъжност. Със заповед на главния секретар на МВР Згурчев е изпратен на курс за първоначално професионално обучение за полицай водач на оперативен автомобил, полицай водач на служебно куче, младши автоконтрольор и помощник-оперативен дежурен, считано от 2.01.2014 г. до 27.06.2014 г. в Център за специализация и професионална подготовка - Варна към Академията на МВР. Със заповед № 5782з-104/28.04.2014 г. на директора на центъра същият е отстранен преди завършване срока на обучението поради получени слаби оценки на редовните и поправителни изпити. Поради неуспешно положените изпити участието на жалбоподателя в курса на обучение е прекратено със заповед на главния секретар на МВР /заповед № К-4401/21.05.2014 г./. С оглед незавършване курса за първоначална професионална подготовка директорът на Академията на МВР предлага служебното правоотношение на Згурчев да бъде прекратено. По тези съображения и на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която прекратява служебното правоотношение на Згурчев. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на посочено правно основание в издадения административен акт и мотивите на съда в обратния смисъл. Видно от административния акт, в титулната част е посочено правно основание а именно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР. Правилна е преценката на тричленния състав, че заповедта е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 227 ЗМВР и чл. 158, т. 3 ЗМВР Неоснователни са твърденията на касатора за липса на производство като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и мотивите на съда в обратния смисъл. Правоотношението с касатора е прекратено поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка. Правоотношението не е прекратено след провеждане на дисциплинарно производство поради липса на такова. Съгласно чл. 209 от ЗМВР дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато деянието не е дисциплинарно нарушение. Ето защо органът по назначаването не е длъжен да изслуша или приеме писмените обяснения на служителя. Наличието на предвидените в чл. 226 от ЗМВР предпоставки, а именно незавършване на курса за първоначална професионална подготовка, задължава органа по назначаването да издаде акт при условията на обвързана компетентност с който да прекрати правоотношението с назначения за стажант държавен служител в МВР. Заповедта за назначаване на държавния служител за стажант е приложена по делото - Заповед № 3529/13.12.2013 г., ето защо твърденията, че не може да се прекрати правоотношение, което не е сключено, също са неоснователни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност да бъдат присъдени разноски в полза на касатора. Процесуалният представител на министъра на вътрешните работи е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените правни изводи на настоящата инстанция, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Христо Иванов Згурчев да заплати на Министерството на вътрешните работи 400,00 лева разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия