Решение № 7623 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2016 г.

Решение № 7623 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Дита-М-България" ООД, чрез пълномощник, срещу решение № 4105/14.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 1892/2016 г., с което съдът е отхвърлил искането срещу наложената на 12.02.2016 г. на "Дита-М-България" ООД принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане на паркирано превозно средство" - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран", с рег. № СА 7976 КК, чрез поставянето на техническо средство "скоба". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения подробно изложени в жалбата иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго, с което да се отмени процесната мярка. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, Е. Ц. П. в качеството си на контрольор "Автомобилен транспорт" в Център за градска мобилност ЕАД, чрез пълномощник, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. град /АССГ/ е принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане на паркирано превозно средство" - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туран", с рег. № СА 7976 КК, чрез поставянето на техническо средство "скоба", наложена на 12.02.2016 г. на "Дита-М-България" ООД от контрольор "Автомобилен транспорт" в Център за градска мобилност ЕАД, гр. С. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесното МПС е паркирано на ул. "Кирил и Методий" № 140 пред гараж, обозначен с пътна маркировка - начупена линия /л. 33/, в зона, определена за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието в съответствие с чл. 99 ЗДвП, зелена зона, съгласно чл. 55 от НОДТСО и предвид заповед от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община /л. 12/. Не се спори и за това, че за МПС не е била заплатена дължимата цена за паркиране съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Приел е, че наложената ПАМ е материално законосъобразна, не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и е наложена от компетентен орган. Предвид изложеното е отхвърлил жалбата на "Дита-М-България" ООД, като неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Оплакванията, поддържани пред решаващия съд, са подробно обсъдени в мотивите на атакуваното решение. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /Наредбата; НОДТСО/ пътно превозно средство /ППС/, което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. В изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 124 от Наредбата, кметът на Столична община, със заповед № РД-09-05-431 от 29.07.2015 г., е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва принудително задържане на ППС, чрез блокиране на колелата на неправилно паркираното ППС с използване на едно или повече технически средства тип "скоба". Първоинстанционният съд правилно е преценил, че ПАМ е наложена в съответствие с чл. 99, ал. 1 от ЗДвП. Със заповедта от 29.07.2015 г. на кмета на Столична община за определената територия "зелена зона" в определените граници е предвидено почасово платено паркиране без да са предвидени изключения на части от тази територия. При паркиране в тези зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП независимо дали при паркирането на ППС са допуснати други нарушения на правилата на движение вкл. по чл. 98 ЗДвП. Ако са допуснати такива нарушения, съответните компетентни органи могат да привлекат виновните лица към административно-наказателна отговорност и да приложат съответните принудителни административни мерки, но това не освобождава съответното лице от задължението да заплати цената на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в случаи на паркиране в зоните за платено паркиране респективно не изключва прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато посоченото задължение не е изпълнено. Касационната инстанция споделя изводите на първата инстанция, че с посочените норми се регламентират обществени отношения с различни цели. В хипотезите на чл. 98 ЗДвП са регламентирани забрани с оглед недопускане паркирането да пречи на други участници в движението, да не създава опасности за движението и сигурността на всички участници в движението, а в хипотезите на чл. 99 ЗДвП се цели да бъде ограничено движението и паркирането в зоните за платено паркиране до случаите на съответна необходимост. В случаите на допуснати нарушения по чл. 98 и чл. 99 ЗДвП прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП в процесния случай не е "санирало" нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП и не води до незаконосъобразност на приложената ПАМ. При осъществяването на различни нарушения по чл. 98 и чл. 99, ал. 3 ЗДвП прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато са налице всички законови предпоставки за това, не се изключва поради това, че компетентните органи не са санкционирали съответното лице за нарушението по чл. 98 ЗДвП. Правилно е становището на административния съд, че противното разбиране не се основава на относими нормативни разпоредби и влиза в противоречие с основния правен принцип - никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Горното обосновава извод, че обжалваното решение на АССГ, с което е отхвърлено оспорването и потвърдена процесната принудителна административна мярка се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат претендираните за тази инстанция разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд