Решение № 9361 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2019 г.

Решение № 9361 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. от [населено място], [адрес], чрез процесуалния си представител адв. Стойков, срещу решение № 23/28.02.2019 г. по адм. дело № 264 по описа за 2018 г. на Административен съд – Шумен. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебният акт, въз основа на което се прави искане за отмяната му. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки. Ответникът – Държавен фонд " Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представлявано от заместник изпълнителния директор чрез пълномощника си ст. юрисконсулт М. Абилов е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за законосъобразност и мотивираност на съдебното решение, тъй като са преценени както фактическите, така и правните обстоятелства по делото. Твърди, че подадената жалба е неоснователна и я оспорва в цялост. При изложени съображения прави искане да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила съдебното решение като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. С решение № 23 от 28.02.2019 г., по адм. дело № 264/2018 г. на Административен съд – Шумен е отхвърлено оспорването по жалба на Д. Д. против уведомително писмо за извършване на оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. с изх. № 02-270-6500/2913 от 10.07.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и Д. Д. е осъден да заплати на административния орган разноски по делото в размер на 733. 00 лева. За да достигне до този правен резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Установено е, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на административния акт, както и че същият е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и съдържа реквизитите на административния акт регламентирани в чл. 59 от АПК. Прието е, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, както и че уведомителното писмо е постановено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. След извършен анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че в настоящия случай земеделския стопанин е направил отбелязване на код, който не съответства на действителния, съдът е приел, че е налице правно основание да се откаже плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). В разясненията към графа 7 към Таблица 1 от писмото е посочен като правно основание за отказа, раздел III, т. 1 от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 утвърдена със заповед. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014- 2020 г. за кампания 2015 г., с изх. № 02-270-6500/2913 от 10.07.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изцяло финансовото подпомагане съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно по съображения различни от изложените в касационната жалба. Настоящият съдебен състав приема, че неправилно административният съд е приел, че обжалваният административен акт отговоря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В уведомителното писмо обаче не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, същевременно и основания за прилагане на цитираната Методика. Освен това в Уведомителното писмо липсва позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания, които обосновават приложимостта на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата с препращане и към утвърдената Методика за намаляване и отказване на плащания по процесната мярка (разяснения в колона 7 от таблицата на стр. 2 от Уведомителното писмо). От съдържанието на процесното уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане единствено с данни относно установено неспазване на базови изисквания (колона 7 - неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от УП). Съответно поясненията към тази колона на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. За колона 7 е конкретизирано, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел III, т. 1 "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, Направление "Биологично растениевъдство" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-83/24.02.2016 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 година. Така посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания (съобразно наименованията на колона 7), но нито в поясненията към колона 7, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. На следващо място следва да се прецизира, че в обжалвания съдебен акт е направено позоваване на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/2015 г., което според съда е било правното основание да се постанови отказа, така направения извод е неправилен, тъй като това основание не фигурира в обжалвания административен акт от една страна, а от друга представлява допълване на мотивите на административния орган с правни основания, което по своята същина представлява съществено нарушение. Въз основа на гореизложеното настоящият състав счита, че е налице пълна липса на мотиви на оспореният административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Изтъкнатите от административния съд съображения в противния смисъл са неправилни, което обосновава наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за ново произнасяне по процесното заявление за подпомагане, с посочване на относимите правни и фактически основания. Предвид изхода на спора и нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е основателно. Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат на 830 /осемстотин и тридесет/ лева. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да се приеме за неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,