Решение № 186 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2010 г.

Решение № 186 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Р. К. А. от [населено място], [община] и К. К. И. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение № 676/04.03.2008 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. д. № 6041/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. К. А. и К. К. И. срещу П. Н. В., Д. Г. С., М. П. С., Г. П. Й., К. К. А. и Й. Д. П. иск за делба на лозе, находящо се в [населено място], м. "Б. "/"А."/, цялото с пространство от 1000 кв. м., представляващо ПИ № * по действащия КП на местността, ведно с подобренията и насажденията и изградената в мястото постройка от 40 кв. м. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителите са се снабдили с нови доказателства въз основа на съдебни удостоверения, без които са били в обективна невъзможност да се снабдят със същите и които поддържат, че имат съществено значение за делото и по-специално за липсата на родствена връзка между П. Н. В. и Я. К. М. - Г. и съответно с нейния низходящ Н. А. П. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата П. Н. В. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение № 229/16.12.2010 г. молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. Освен това новооткритите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да бъдат свързани с поддържаната от страната защитна теза в процеса и ако молбата за отмяна изхожда от ищеца в производството, да съответствуват на търсената от него правна защита с оглед естеството на заявената претенция и на изложените в исковата молба фактически твърдения, т. е. да касаят факт, който страната-ищец е твърдяла, но по независещи от нея причини не е могла да докаже. Недопустимо е чрез излагане на твърдения за узнато ново обстоятелство или открито ново доказателство предявилото иска лице да въвежда различно основание на иска, а оттам и различна по естеството си претенция за защита на претендирани права. В случая Р. К. А. и К. К. И. са предявили иск за делба, като са поддържали, че между тях и ответниците, вкл. и П. Н. В., е налице съсобственост по отношение на имота, предмет на делбата. С решението, чиято отмяна се иска, предявеният иск е отхвърлен по причина липса на съсобственост, като е прието, че единствен наследник по закон на Н. А. П. е П. Н. В., негова леля, сестра на майка му Я. К. Г., която изключва като най-близък по степен роднина по съребрена линия останалите съделители. С молбата са отмяна се въвеждат съвършено нови твърдения, а именно, че П. Н. В. и Я. К. Г. нямат кръвна родствена връзка помежду си и като нови писмени доказателства се представят удостоверение за раждане № 44/05.02.1953 г., издадено въз основа на акт за раждане № 44/18.05.1929 г. и удостоверение за раждане, издадено на 14.06.2010 г. въз основа на акт за раждане № 54/08.08.1938 г. Така наведените нови твърдения сочат на претенция, която е съвършено различна от заявеното по делото искане за извършване на съдебна делба, поради което следва да се приеме, че защитата на заявените едва с молбата за отмяна права не може да бъде осъществена по реда на чл. 303 и сл. ГПК, а чрез предявяване на нов иск. Освен това не се установява молителките да са били в обективна невъзможност да се снабдят с представените с молбата за отмяна удостоверения за раждане, доколкото наличието на такива документи, както и на актовете за раждане, въз основа на които са били издадени тези удостоверения определено им е било известно и съответно са могли да се снабдят своевременно с тези писмени доказателства. И тъй като представените с молбата доказателства не съдържат данни за осъществяване на факти, които страната да не е могла да узнае при полагане на необходимата грижа за водене на исково производство и освен това същите сочат на необходимост от искова защита, различна от търсената в производството по гр. д. № 6041/2007 г. на Варненския районен съд, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от Р. К. А. и К. К. И. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение като в полза на П. Н. В. бъде присъдена сумата 500 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение