Решение № 9500 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2009 г.

Решение № 9500 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Павлина Енчева Павлова, жив. в гр. Шумен, срещу Решение № 708/20.11.2008 г. по ахд № 1723/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата и, против постановление изх. № 9779/ 04.05.2004 г. за налагане на обезпечителни мерки по чл. 146, ал. 4 и ал. 5 от ДПК (отм.), издадено от данъчен орган на ТДД - гр. Шумен, потвърдено с Решение № 585/05.07.2004 г. на директора на РДД - Варна. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуални представители, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, уреждащи давността и компетентността на данъчните органи, иска отмяната му, отмяна или прогласяване нищожността на постановлението и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното в настоящето производство съдебно решение на ВОС е постановено след като с Решение № 8337/27.07.2006 г. по ахд № 11154/2005 г. на първо отделение на ВАС е отменено Решение № 102/2005 г. по ахд № 1420/2004 г. на Варненски окръжен съд и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ВАС е дал задължителни указания за изследване за кои данъчни периоди е издаден ДРА № 654/2001 г. и да се прецени дали данъчните задължения по него не са погасени по давност, което е от значение при решаване на настоящия правен спор. За да постанови второто първоинстанционно решение, ВОС е приел за установено, че с обжалваното постановление на основание чл. 146, ал. 4 и ал. 5 от ДПК (отм.) е наложена възбрана върху недвижим имот на жалбоподателката за обезпечаване на данъчни задължения в размер на 155 397, 01 лв. по ДРА№ 654/2001 г. с данъчно задължено лице ЕТ "Краси - Павлина Симеонова", гр. Шумен, представлявано от Павлина Енчева Симеонова. С ДРА са установени данъчни задължения за периода 01.01.1998 г. - 30.06.2000 г. Приложима са нормите за давността по ЗДП (отм.) за задълженията, възникнали при действието на ЗДП (отм). За задълженията за 1998 година тя започва да тече от 01.01.1999 г., за задълженията за 1999 г. - от 01.01.2000 г. и предвид извършената и завършена данъчна ревизия през 2001 година теченето на давността е спирало за периода на ревизията, след което е прекъсната от влизането му в сила и е започнала нова давност съобразно ДПК (отм.), поради което задълженията не са погасени по давност към датата на издаване на постановлението. Към тази дата не е била изтекла и новата 10 - годишна абсолютна давност по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). Решението е правилно. Действително, с ДРА има определени задължения и за 1997 година, които са най - старите вземания, но давността за тях е петгодишна и е започнала да тече на 01.01.1998 г. съобразно чл. 22 ЗДП (отм.) и към датата на започване на ревизията - 09.10.2000 не е била изтекла. Давността е спряла на основание чл. 141, ал. 1 ДПК за срока от 09.10.2000 г. до 20.06.2001 г., когато е завършила ревизията с издаване на ДРА, след което е прекъснала и е започнало течене на нов давностен срок на основание чл. 142, ал. 2 и 3 ДПК (отм.). Новият давностен срок не е бил изтекъл към 04.05.2004 година. Давностните срокове за по - новите вземания (1998, 1999, 2000 г.) са започнали да текат още по-късно и също не са били изтекли, като се вземе предвид спирането и прекъсването на давността. Оплакването за неправилна преценка на компетентността на издателя на постановлението, направено за пръв път в писмената защита, пред втората касация и не представляващо касационно основание по жалбата, е недоказано. Срокът за доброволно изпълнение тече от връчване на ДРА, с изключение на случаите когато изпълнението е било спряно - чл. 110 ДПК (отм.). Жалбоподателката не е представила доказателства, коя от двете хипотези е налице. Обоснованият извод за е, че към датата на издаване на постановлението не е бил изтекъл 6-месечният срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение, в който данъчните органи са компетентни да обезпечават вземането на основание чл. 146, ал. 4 вр. ал. 1 ДПК (отм.). Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение