Решение № 3369 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2008 г.

Решение № 3369 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Спас Станимиров Кираджийски срещу решение № 676 от 16.07.2008 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 954/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът Николай Борисов Попов мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмета на СО-район "Панчарево" не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на заповед № РД-46-264 от 10.08.2007 г., с която кмета на СО-район "Панчарево" е отказал да признае правото на Николай Борисов Попов да придобие собственост по отношение на имот пл. № 33, к. л. № Г-9-7-Г в м. "Чикерица-Шабаница" в землището на с. Лозен, район Панчарево, Столична община. Съдът е отменил оспорения административен акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 9, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Съдът е приел, че административния орган не е изяснил служебно фактите относими към издаване на искания административен акт, не е напътил страната да приведе заявлението си във вида изискуем с разпоредбите на §61 - §63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Въпреки дадените от съда указания, административният орган не е представил доказателства, че заявлението по което е постановена оспорената заповед е подадено в преклузивния срок по §61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Не е изяснен и въпроса предходния отказ за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост дали е влязъл в сила. По тези доводи съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998 г. Оспорената заповед е постановена, като изрично е вписано, че заявлението за признаване на правата на ползвателя е подадено на 27.03.2007 г. Това заявление е след изтичане на преклузивния срок за образуване на административно производство за признаване на правото на ползвателя да придобие собственост, поради което и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК административния орган е следвало да се произнесе на първо място по допустимостта на това искане. Установено е също така, че в срока по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащия е подал друго заявление с вх. № 588/1998 г., но по това заявление е постановен изричен отказ - заповед № РД-46-279 от 4.06.2002 г. В хипотезата, че този административен акт е влязъл в сила административното производство отново е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. При издаване на оспорената заповед не са съобразени тези изрични предпоставки за допустимост на административното производство, поради което законосъобразно решаващият съд е приел, че акта е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на това основание го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне. След връщане на преписката за ново произнасяне административния орган следва да се произнесе на първо място дали разглеждането на искането за издаване на административен акт е допустимо, с оглед на изключващите предпоставки по чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК във връзка с § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Евентуалния отказ на административния орган за разглеждане на искането подлежи на съдебен контрол по реда на специалното съдебно-административно производство, уредено в Глава десета, раздел IV от АПК. Едва след като приеме, че е допустимо произнасяне по искането, административния орган следва да пристъпи към разглеждане на поставения за разрешаване административен въпрос и да издаде заповед за признаване на заявените права или отказ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение