Решение № 50171 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2021 г.

Решение № 50171 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на К. К. А. срещу решение № 292 от 12.08.2021 г по гр. дело № 1181/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено обжалвано от касатора решение № 260050/2.03.2021 г., постановено по гр. д. № 251/2019 г. по описа на РС - Несебър. Първоинстанционният съд е разгледал трудов спор, като е постановил решението си по два предявени иска. След като е изискал уточнение на исковата молба за отстраняване на противоречие между изложени обстоятелства и петитум, дадената от този съд квалификация по първия иск е по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Искът е предявен от К. К. А. срещу работодателя "Крис Травел "ЕООД и е за отмяна на заповед № 4 от 28.02.2019 г на управителя на дружеството, защото с нея незаконно се изменя и допълва Заповед № 1/11.06.2018 г на същия управител. Сочената като изменена и допълнена заповед № 1 от 11.06.2018 г е за прекратяване на трудовия договор с ищеца и е била отменена с влязло в сила съдебно решение № 222 от 11.12.2018 г по гр. д № 810/2018 г на РС Несебър, постановено по иск на настоящия касатор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това и предявеният понастощем иск е поддържан на същото основание, за отмяна на заповед № 4 от 28.02.2019 г като отразяваща повторно уволнение от страна на "Крис Травел" и връчена на 7.03.2019 г. При уточнението на исковата молба ищецът е заявил, че оттегля иска за обявяване нищожност на заповедта, а иск за нейната отмяна поддържа. Оттегля и иск за поправка на основанието за уволнение в същата заповед, по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ В мотивите на първоинстанционното решение, което ищецът е обжалвал изцяло и въззивният съд изцяло е потвърдил, е прието че оспорваната с иска заповед № 4/28.02.2019 г. не волеизявлява уволнението на ищеца и няма тези последици. Работодателят "Крис Травел" е издал нова заповед за изменяване на отменена вече по съдебен ред заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, след като с влязло в законна сила на 28.12.2018 г. решение No 222/11.12.2018 г. постановено по гр. д. № 810/2018 г. по описа на РС - Несебър, произнесено по иск на ищеца за отмяна на уволнението му по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, Заповед № 1/11.06.2018 г. е била отменена като незаконосъобразна. Тъй като няма как да се измени вече отменен по съдебен ред акт, то Заповед № 4/28.02.2019 г. е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. С диспозитива, потвърден от въззивния съд, заповедта е отменена като незаконосъобразен акт, при възпроизвеждане на нейното съдържание. По оплакванията на ищеца като въззивен жалбоподател, че с диспозитива на решението районният съд е следвало за признае за незаконно уволнението му, като извършено със Заповед № 4/28.02.2019 г, а не да я отменя без да посочи правото основание затова, въззивният съд е изтъкнал, че в производството по приключилото дело работникът не е предявил претенция за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като с исковата молба е сезирал съда само с искане по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който иск е бил уважен. При уважаване на претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с отмяната на заповедта не се възстановява старото фактическо положение. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед, която е породила правни последици преди процесната, като с отмяната на същата не е било възстановено съществувалото трудово правоотношение, поради липса на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в предходното съдебно производство. Така работникът не е възстановяван на работа по срочното си трудово правоотношение, за да се приеме, че към днешна дата може да бъде прекратено отново вече прекратено в предходен момент трудово правоотношение. Изтъкнато е, че към датата на издаване на Заповед № 4/28.02.2019 г. от управителя на ответното дружество страните по делото не са били в трудово правоотношение. Според въззивния съд, издадената заповед за изменение на отменена вече предходна заповед правилно е била отменена - като незаконосъобразна, но претенциите на ищеца К. А. за възстановяване на работа и промяна на основанието на прекратяване на правоотношението от такова без предизвестие, с вписване на 30-дневно предизвестие, са неоснователни. Трудовото правоотношение възниква по силата на сключен трудов договор, респ. след възстановяване при уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, каквито хипотези в случая не са налице. Поради това вписване в трудовата книжка на исканото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с 30-дневно предизвестие, не би отразило действителното правно положение. Като касационен жалбоподател ищецът е изтъкнал оплакването, че въззивният съдът недопустимо е разглеждал иск по 344, ал. 1, т. 4 КТ, какъвто ищецът изрично е заявил, че оттегля и че не е обсъдил доводите му. Остава неясно като каква съдът е отменил заповед № 4/28.02.2019 г. на управителя на ответното дружество. По силата на съдебното решение трудовият договор е бил с възобновено действие, респ това е сторил работодателя, поради което е издал втората заповед, но със задна дата, като е действал недобросъвестно. Тази незаконосъобразност не е отстранена от въззивния съд Касаторът счита за законосъобразно същата да се отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като с нея работодателят повторно извършва уволнение. Съобразно това разрешение, ищецът следва да бъде възстановен на работа Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила, както и поради необоснованост. Съображения по същество са развити в от адв. В. М. Ответникът не е депозирал отговор. С определение № 530 от 10.06.2022 г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е опусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, за да се провери допустимостта на обжалваното решение. Върховен касационен съд Трето г. о, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение, намира следното: Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение Служебно задължение на съда е да следи за редовността на исковата молба, по която е сезиран да се произнесе като първа, или като въззивна инстанция с решение, както и да следи за допустимостта на иска. Искането си до съда за отмяна на издадена от работодателя заповед № 4/28.02.2019 г. на управителя на ответното дружество, ищецът е обвързвал с предпоставките на исковата защита по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ тъй като заповедта е озаглавена "за изменение и допълнение на Заповед № 1/11.06.2018 г" С посочената заповед, вече отменена от съда, трудовото му правоотношение е било прекратено. Нейно допълване и изменение след тази отмяна счита за повторно уволнение затова и към нея привързва предпоставките по иска за възстановяване на работа - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Посочената квалификация (чл 344, ал. 1, т. 1 КТ) е възприета от първостепенния съд по първия иск, но не е произнесено решение с диспозитив отмяна на уволнението като незаконно, или решение за отхвърляне на иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, както предвижда нормата. Съдът е констатирал наличие на влязло в сила решение по този исков предмет, касателно заповед Заповед № 1/11.06.2018 г., както и че втората издадена заповед не следва да се третира като повторно уволнение. Тя е за изменение на вече отменена от съда заповед, макар само в частта за датата на влизане в сила на заповед за заплащане на обезщетение на работника, като други означения в нея са за пояснение. След като е издадена за изменение и допълнение, същата не е може да съществува самостоятелно и отделно от заповед Заповед № 1/11.06.2018 г. която вече е съдебно отменена. Поради това е незаконосъобразна. Изтъкнато е също така, че нейното издаване е в противовес на чл. 346 КТ, посочен в самата заповед като основание. Посочено е, че съгласно чл. 346 КТ решението на съда касателно конкретното основание и датата на прекратяване на трудовото правоотношение не въвежда задължение за издаване на последваща заповед, с която тези данни да бъдат коригирани, а единствено отразяването им в трудовата книжка. По тези съображения, по първия иск е постановена отмяна на оспорваната заповед в самостоятелен диспозитив, с възпроизвеждане на нейното съдържание, а именно отмяна на същата: "в частта относно датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила считано от 18.06.2018 г.; на работника следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018 г. до 15.06.2018 г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от работника; на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за положения трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице". Разгледан и отхвърлен като изсрочен по давност е вторият иск, за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В случая е установена отрицателна процесуална предпоставка относно спора за законността на уволнението на ищеца, който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, като за нейното преодоляване се сочат факти, които съдилищата е следвало да преценят по допустимостта на иска. Ако първият предявен иск е за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за което право е предвиден исковия ред в чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, това право вече е било съдебно упражнено и признато с решение, както е изложено и в обстоятелствената част на исковата молба. Фингиране, а не излагане на обстоятелства по иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е доводът на ищеца, че с оглед момента в който е издадена, начинът по който е озаглавена и връчена от работодателя, оспорваната заповед № 4/28.02.2019 г. на управителя на ответното дружество обуславя и засвидетелства правен интерес от повторна искова защита по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Налице е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но от нейното надлежно констатиране в мотивите на съда не следва допустимост за съдебен контрол за законосъобразност на оспорваната от ищеца заповед и постановяване на решение за нейната отмяна. С диспозитива на решението по първия разгледан иск, на практика е упражнен пряк съдебен контрол по отмяна на акт на работодателя извън очертаните в чл. 357 от Кодекса на труда предели, т. е по отношение на заповед, която е без значение за възникването, съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение. За ищеца липсва правен интерес от подобна защита. Последица от прекратяване на трудовото правоотношение е пораждане на определени права и задължения, като не във всички случаи неизпълнението им обуславя правен интерес от искова защита. След прекратяване на трудовото правоотношение интересът на работника или служителя от надлежно оформяне на трудовата му книжка и изпълнението на други задължения на работодателя от удостоверителен характер в случаи на съдебно решение е защитен по друг, по облекчен ред (чл. 346, ал. 2 КТ). От законовата уредба следва, че е без значение дали работодателят е издал или не заповед от естеството на оспорваната. Отсъствие на правен интерес от съдебна намеса в тези случаи е разяснено в практиката на ВКС, включително във връзка с иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ (реш. № 193/14 гр. дело № 5948/2013 г на 4 г. о ) Интерес от искова защита би имало при предпоставките на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, какъвто иск не е предявен. Обсъждането на неговите предпоставки и евентуална неоснователност от въззивния съд е в отговор на доводите на ищеца, което не е довело до постановяване на решение по непредявен иск, в нарушение на диспозитивното начало. Постановеното от въззивния съд решение, с което е потвърден първия диспозитив на първоинстанционното решение, е недопустимо. Потвърденото решение в тази част е постановено по недопустим, самостоятелно предявен иск за отмяна на заповед на работодателя, която не поражда, не изменя и не прекратява трудовото правоотношение и от какъвто иск ищецът няма правен интерес предвид изложените по- горе съображения. Поради това в тази част решението следва да бъде обезсилено от настоящата инстанция. Иск за отмяна на уволнение като незаконно не е разгледан с решението, но и разглеждането му е недопустимо поради влязло в сила съдебно решение по този въпрос. Ето защо след обезсилване на съдебното решение в посочената част, производството подлежи на прекратяване. Допустимо при изложените обстоятелства е предявен и разгледан иск за възстановяване на работа. При неговото разглеждане подлежат на обсъждане и доводите на ищеца, че с издаването на заповед № 4/28.02.2019 г. на управителя на ответното дружество, работодателят бил осъществил повторно прекратяване на трудовото правотношение. Този довод репликира възражението на ответника, че искът е предявен след срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и поради това погасен по давност. Доводът на ищеца е неоснователен. Както съдържанието на заповед № 4/28.02.2019 г, която не волеизявява по никакъв начин прекратяване на едно вече прекратено трудово правоотношение, така и моментът на нейното издаване, имат отношение към началния момент, свързан с упражняване на правото по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.. В случая липсват както предпоставките за пряк съдебен контрол по отношение на издадената заповед № 4/28.02.2019 г., така и предпоставки за упражняване на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на същата, при разглеждането на трудовия спор с предмет иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. От значение е изтъкнатото от съдилищата обстоятелство, че иск за възстановяване на работа не е бил предявен от ищеца в трудовия спор за отмяна на уволнението му, приключил с положително за него решение по гр. д № 810/2018 г на Несебърски РС, в което производство е бил разгледан и уважен единствено иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Срокът по чл. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е започнал да тече от връчването на заповедта, с която трудовото правоотоншение е било прекратено и към предявяване на иска на 08.03.2019 г този срок е изтекъл. Правилно въззивният съд е потвърдил решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по възражение на ответника, съобразявайки разясненията в ТР № 1/12.05.2015 г по ОСГК. Обсъдени са релевантните за успешното провеждане на иска обстоятелства, доводи и възражения, поради което неоснователно е оплакването на касатора да допуснати съществено нарушения на съдопроизводствени правила. Решението на Бургаски в тази оспорвана част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила Предвид този изход на делото поисканите в настоящето производство разноски за ищеца не следва да се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.