Решение № 8838 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2018 г.

Решение № 8838 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Хидротурс-94" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителите С. Шопов и Т. Лазарова, действащи чрез пълномощника си адв. Е. Димов срешу Решение № 4336/26.06.2018 г. постановено по адм. д. № 5486/2017 г. по описа на Адм. съд-София град, ІІ-ро отделение, ЗЗ-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 545/29.07.2009 г. на Столичен общински съвет. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че оспореното пред него решение на СОС е прието от компетентен орган, без да вземе пред вид, че с него е постигнато заобикаляне на Закона за държавната собственост /ЗДС/ и Закона за общинската собственост /ЗОС/. Сочи, че е допуснато нарушение на процедурата по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 Закона за устройство на територията /ЗУТ/, което неправилно не е взето пред вид от първоинстанционния съд. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено с друго с което да се обяви нищожността на решението на Столичен общински съвет. Не претендира съдебни разноски. В с. з. касационната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител. Ответната страна, чрез процесуалният си представител-юрисконсулт Д. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова от насрещната страна. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, като счита че решението на Адм. съд София град следва да бъде отменено, след което решението на Столичен общински съвет да бъде обявено за нищожно. Върховният административен съд, Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите които излага в подкрепа на тези твърдения са само за порока нарушение на материалния закон. Не сочи доводи в подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството по делото пред Административен съд София- град е било образувано след като с Решение № 6294/19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 3606/2016 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 145/8.01.2016 г. по адм. д. № 1920/2015 г. по описа на Административен съд София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания да се изследва въпроса относно дали колективния орган какъвто е Столичен общински съвет е действал в законен състав респ. решението му прието ли е с необходимото мнозинство. При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на "Хидротурс-94"ООД срещу Решение № 545/29.07.2009 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен Подробен устройствен план/ПУП/-План за регулация и застрояване и схеми на инженерната инфраструктура на местността "Голямата локва-Търговски парк София" в частта на УПИ ІІ-120150, 120151. Решаващият съд е обсъдил всички доводи на оспорващия за нищожност на административния акт. Съдът е приел, че приемането на това решение е било изцяло в правомощията на Столичен общински съвет, че решението е взето при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Приел е, че не е налице заобикаляне на закона и конкретно на чл. 32 и сл. от ЗДС, че планът е по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ поради което и заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ следва да се издаде след влизането му в сила, както и че административнопроизводствените нарушения визирани от оспорващия сочат на незаконосъобразност на административния акт, а не на неговата нищожност, какъвто е предмета на съдебното производство. посочил е, че с Определение от 8.10.2015 г. постановено по адм. д. № 1920/2015 г. на АССГ, влязло в сила, жалбата на "Хидротурс-94" ООД срещу решението на СОС по отношение оспорването на неговата законосъобразност е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено, като продължава само относно твърденията за нищожност на същото. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, изпълнил е указанията дадено с отменителното решение на ВАС и въз основа на това е направил правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав. АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административния акт. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. По отношения на други основания съдебната практика е възприела критерия, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 149 АПК, но тогава когато нарушенията са особено тежки, при които актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици към които е насочен. Порокът е толкова съществен, че не би могъл да бъде саниран не само в хода на съдебното производство, но и изобщо. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един акт е нищожен и кога унищожаем. Некомпетентността на органа-издател на акта винаги води до нищожност. Нарушението на административно-производствените правила са основания за нищожност само когато е толкова съществено че е довело до липса на волеизявление. По отношение нарушенията на материалният закон, актът би бил нищожен само при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, което лишава акта от законова опора. Във връзка с изложеното, правилна е преценката на АССГ че решението на СОС е издадено от компетентен орган. Касае се за решение с което е одобрен ПУП- План за регулация и застрояване, заедно със схеми на инженерната инфраструктура и вертикална планировка за местността "Голямата локва-Търговски парк"София, в чийто обхват попада ПИ № 120151, собственост на жалбоподателя, като за него е образуван УПИ ІІ -120150, 120151. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, в редакцията му действаща към момента на приемане на процесното решение, ПУП се одобрява от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Изключения от това правило са предвидени в ал. 2 и ал. 3 на чл. 129 ЗУТ /в редакцията им към 29.07.2009 г. /, като в ал. 3 е посочено че ПУП предвиждащ изграждане на обекти с национално значение се одобрява от Министъра на регионалното развитие и благоустройство след съгласуване с общинския съвет. Към момента на приемане на оспореното решение на СОС, "Северната скоростна тангента", която процесния ПУП касае и обслужва не съставлява обект от национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ. Като такъв същия е обявен с Решение на МС № 302 от 20.04.2012 г., а със Заповед №РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на МРРБ е одобрен ПУП-Парцеларен план за "Северната скоростна тангента"-основно трасе, извън регулираните територии, одобрени с решението на СОС от 29.07.2009 г. Правилна е преценката на АССГ че процесното решение на СОДС е взето при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗМСМА, в редакцията към 29.07.2009 г. заседанията на общинския съвет са законни ако присъстват повече от половината от общия брой общински съветници. Видно от представения протокол № 45 от 45-то заседания на СОС при гласуването на Решение № 545 по т. 56 от дневния ред са присъствали 42 от общо 61 общински съветници. Решението е такова по чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА /приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техните изменения за територията на общината или части от нея при условията и по реда на ЗУТ/ поради което и съгласно чл. 27, ал. 3 ЗМСМА решението се приема с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъствалите съветници. Видно от протокола от заседанията на СОС за решението са гласували 42 от общо присъствалите 42 съветници. Правилно решаващият съд е приел, че разпоредбите на ЗДС не са игнорирани, което би довело до издаване на административни акт без законово основание. Направен е задълбочен и обстоен анализ на разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗДС касаещи принудителното отчуждаване на имоти или части от имоти на физически или юридически лица, въз основа на влязъл в сила ПУП, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост. Посочено е че имотите публична държавна собственост са визирани в чл. 2, ал. 2 ЗДС, като т. 1 препраща към чл. 18, ал. 1 КРБ, касаеща републиканските пътища. При това положение е направен правилния извод че в случая с оглед обстоятелството че процесния план е процедиран по чл. 16, ал. 1 ЗУТ-първа регулация на неурегулиран до този момент имот то отчуждената част не става публична държавна собственост, а общинска. Процесния имот съгласно заключението на в. л. е тангиращ на републиканската пътна мрежа и отреждането на образуваното УПИ е "за производство и обществено обслужване и попада в устройствена зона-смесена многофункционална зона за околоградски район. Касае се за една особена отчуждителна процедура по реда на чл. 16 ЗУТ, несвързана с процедурата по принудително отчуждаване по чл. 205 - чл. 209 ЗУТ. Поради това и ЗДС и ЗОС са неприложими в процедурата по чл. 16 ЗУТ включително и за обезщетяването. Във връзка с изложеното по –горе относно основанията за нищожност на административния акт, то твърденията за допуснати нарушения на чл. 16, ал. 4 и 5 ЗУТ, а именно определяне на равностоен урегулиран имот и издаването на заповед за придобиване на собственост с точно индивидуализиране на имота касаят законосъобразността на решението на СОС, а не неговата нищожност. Както се посочи само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материално правна норма, в случая чл. 16 ЗУТ и липсата на каквото и да е основание за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание би довело до нищожност. Доколкото за жалбоподателя е преклудирано правото да оспорва решението на СОС като незаконосъобразно, то правилно съдът е отбелязал че по тази причина не следва да се обсъжда въпроса за нарушаване на процедурата по приемане на процесния ПУП. Пред вид на всичко изложено, оспореното решение на АССГ като валидно, правилно и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно. Следва касатора да заплати на СОС юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 Върховен административен съд, второ отделение