Решение № 10656 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 535/2018 г.

Решение № 10656 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 535/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "Л. Инджова" гр. Смолян, срещу решение № 337 от 10.10.2017 г., постановено по адм. д. № 62 по описа за 2017 г. на Административен съд - Смолян. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Община Чепеларе в писмено становище оспорва основателността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил оспорването като нищожно на разрешение за поставяне № 9/20.09.2005 г., издадено от община Чепеларе, отхвърлил е иска, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на понесени от същата имуществени в размер на 1 007 793. 13 лв. и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски по делото в размер на 5200 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел че оспорването на валидността на разрешение за поставяне № 9/20.09.2005 г. е неоснователно, неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди от премахването на изградения обект проведено на на 15.09.2012 г. въз основа на заповед № РД-14-581 от 17.12.2008 г. за премахване на незаконен строеж, съставляващ ресторант "Старата къща. ", находящ се в к. к. Пампорово. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. ПРавилно е прието от съда, че издаденото разрешение за поставяне № 9/20.09.2005 тг. не представлява нищожен административен акт. Същото е издадено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия на осн. чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Със същото на ищцата е било дадено право да монтира ресторант за срок от 10 г., като разрешението се отнася до монтаж на преместваем по смисъла на ЗУТ обект. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 2 преместваемите обекти се издават въз основа на схема и проектна документация, одобрена от главния архитект на общината. Представената по делото обяснителна записка за обект ресторант "Старата къща" в к. к. Пампорово, с възложител ЕТ "Л. Инджова" се отнася до сграда от монолитно строителство, с тухлени стени, стоманобетонова плоча, греди и колони. Няма спор, че този строеж е бил признат за незаконен и премахнат въз основа на заповед № РД-14-581 от 17.12.2008 г. Търсените по делото вреди представляват равностойността на строителните работи по изграждане на обект ресторант "Старата къща" в к. к. Пампорово. Сам по себе си този обект представлява строеж, който не може да бъде изграден въз основа на разрешение за поставяне, а въз основа на разрешение за строеж, което може да се издаде при условията и реда на ЗУТ съобразно одобрен инвестиционен проект, одобрен на базата на предвижданията в ПУП. Въпросът със законосъобразността на заповедта за премахване, в изпълнение на която се твърди, че са причинени вредите, не е поставен за разглеждане по делото. Този въпрос е решен по адм. д. № 7941/2011 г. по описа на ВАС. Що се отнася до твърдението, че вредите са причинени от разрешението за поставяне, издадено на осн. чл. 56 ЗУТ, то този акт е благоприятстващ за ищцата и в исковата молба не се обосновава по какъв начин същият сам по себе сие причинил вреди или е станал причина за премахване на незаконния строеж. Дори да се приеме за вярно твърдението, че ищцата е искала от общината ободряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а вместо това на нея е издадено разрешение за поставяне, то липсват данни същата да е предприела действие разрешението за поставяне да бъде оттеглено от органа, който го е издал, и данни за обжалване на отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. С оглед на горното правилни и обосновани са изводите на съда, че не е налице основание да се приеме, че разрешение за поставяне № 9/2005 г. се явява нищожен административен акт. Дали същият е издаден при наличие на основание за отмяна в настоящото производство не може да се преценява, тъй като това е въпрос на неговата законосъобразност, контролът за която е ограничен от срок по чл. 149 АПК. Правилни са изводите на съда относно прилагане на погасителната давност за искове по ЗОДОВ, основани на твърдение за тяхната нищожност. Съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В този случай 5 годишната погасителна давност за вреди от разрешението за поставяне № 9/20.09.2005 г. е изтекла на 20.09.2006 г. и искът е погасен по давност. В тази решението следвада се остави в сила. Неправилно е решението в частта за разноските, възложените на ищцата с оглед отхвърляне на исковата й претенция. Искът е разгледан по реда на чл. 203 и сл. АПК и се основава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, която е специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК отговорността на ищеца за разноски при отхвърляне на иска се ограничава само до разноските по производството, но не и до възнаграждението за адвокат на ответната страна. Като е осъдил ищцата да заплати адвокатско възнаграждение, съдът постановил в тази част неправилно решение което следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд,