Решение № 213 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6404/2007 г.

Решение № 213 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6404/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /обн. ДВ.бр.59/2007 г./, в сила от 1.03.2008 г., във вр.с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). Е. И. С. и Д. В. С. обжалват решението на Софийски градски съд, постановено на 26.04.2007 г. по гр.д. № 2526/2006 г. Поддържат, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено. Ответницата по касационна жалба Г. М. М., действуваща като ЕТ "Г" не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл. 108 ЗС. С обжалваното решение, постановено на 26.04.2007 г. по гр.д. № 2526/2004 г. Софийският градски съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. И. С. и Д. В. С. срещу Г. М. М., извършваща търговска дейност като Е. с фирма "Г" иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет ревандикация на магазин № 6, находящ се във вход Б на блок 367 в ж.к."С", гр. София, с площ от 46.37кв. м., състоящ се от работно помещение, склад, коридор и сервизни помещения. Прието е, че Е. С. и Д. С. притежават правото на собственост върху процесния магазин като до м.юли,2004 г. Г. М. е отдавала този магазин под наемна трети лица, т.е. упражнявала е фактическа власт върху имота чрез другиго. След този момент обаче липсват данни тя да е продължила да владее магазина-при извършения от вещото лице оглед магазинът бил затворен и Г. М. не осигурила достъп до него. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 108 ЗС/ и необоснованост, основана на изводи, противоречащи на формалната логика. По реда на чл. 108 ЗС собственикът на една вещ може да ревандикира същата от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предявявайки този иск, собственикът заявява претенция за защита на своето право да упражнява фактическата власт върху имота от действията на лице, което без основание му пречи да реализира правото си в пълен обем, чието осъществяване е започнало преди предявяването на иска и продължава и към момента на постъпването на исковата молба в съда. Именно този правен спор съдът следва да разреши след провеждане на съдебното дирене на основата на установените по делото факти, като подведе същите под хипотезата на приложимата правна норма с оглед правното им значение и последици. Претенцията може да се приеме за неоснователна само ако не е установено предявилото я лице да притежава правото на собственост върху вещта, респ. ако не е установено ответникът да е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска или ако се установи, че в хода на производството фактическата власт е преминала в собственика на вещта. Ако ответникът по предявен ревандикационен иск упражнява фактическата власт върху имота към момента на предявяването на иска, за да се освободи от отговорност по реда на чл. 108 ЗС същият следва да предаде имота на предявилото иска лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания ответникът вече не се намира в имота би имало правно значение по смисъла на чл. 108 ЗС само ако фактическата власт е надлежно предадена на легитимиращото се като собственик лице и то по начин, категорично удостоверяващ осъществяването на този факт, като се има предвид, че от съществено значение е не само кой физически присъствува в имота, но и кой държи ключовете, доколкото по правилата на формалната логика упражняването на фактическа власт върху един недвижим имот е свързано преди всичко с възможността за достъп до него. И след като по настоящето дело е установено, че към датата на предявяване на иска фактическата власт върху процесния имот, за който не съществува спор, че е собственост на предявилите иска лица, е упражнявана от ответницата /прието е, че Г. М. е упражнявала фактическата власт чрез другиго, отдавайки го под наем/, неправилно съдът е приел, че искът е неоснователен по причина, че липсват данни да продължава да владее имота след м.юли,2004 г., макар да не е установено да е предала владението на собственика на имота, а напротив установено е, че е сключвала договор за охрана за последващ период и неин представител е заключил имота и поставил катинар. По реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Софийски градски съд въззивно решение, с което при така установената фактическа обстановка предявеният ревандикационен иск е отхвърлен, следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество съгласно разпоредбата на чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.). Е. И. С. и Д. В. С. се легитимират като собственици на процесния магазин - придобили са собствеността по силата на сключен на 30.11.1998 г. /н.а. № 54, том I, н.д. № 63/1998 г./ договор за продажба. Установено е, че към датата на предявяване на иска ответницата Г е упражнявала фактическата власт върху този имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, отдавайки го под наем на трети лица, като имотът е освободен от наематели едва през м.юли,2004 г., когато представител на ответницата е заключил имота и поставил катинар, а и след тази дата охраната на магазина е осъществявана от СОТ по силата на сключен с Г. М. договор, като не е установено ответницата да е предала владението на легитимиращите се като собственици на имота лица. Така установената фактическа обстановка обуславя извода, че и към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху имота се осъществява от ответницата без да е установено наличие на правно основание за това по смисъла на чл. 108 ЗС. Налице са всички предвидени в тази разпоредба предпоставки. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като на Е. И. С. и Д. В. С. бъде присъдена сумата 1182.50 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение