Решение № 5484 от 7.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при Областна дирекция на МВР Кюстендил срещу Решение 233 от 04.11.2021 г. по адм. д. 216/2021 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова Заповед 1139з-41/16.06.2021 г. и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел недоказаност на фактическото основание за издаване на заповедта. Моли съда да отмени решението и да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът П. Симеонов, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед 1139з-41/16.06.2021 г. на началник сектор Пътна полиция в отдел Охранителна полиция при Областна дирекция на МВР Кюстендил, с която е отказано издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) по заявление рег. 1499/11.03.2021 г. на П. Симеонов. Съдът е установил от фактическа страна, че заповедта е издадена на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 14, ал. 1 от Наредба І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба I-157 от 01.10.2002 г.). Органът приема, че на заявителя са отнети всички 39 контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на ЗДвП, а именно: НП 4461/21.06.2006 г., издадено от РУ-Дупница, с което са отнети 16 контролни точки; НП 3395/26.07.2007 г., издадено от РУ-Кюстендил, с което са отнети 10 контролни точки; НП 6888/15.07.2008 г., издадено от РУ-Дупница, с което са отнети 14 контролни точки и НП 9967/03.10.2008 г., издадено от РУ-Дупница, с което са отнети 8 контролни точки. Вследствие отнемането на всички контролни точки заявителят е загубил правоспособност, поради което свидетелство за управление на МПС може да му бъде издадено при условията на чл. 14, ал. 1 от Наредба І-157 от 01.10.2002 г. след възстановяване на правоспособността въз основа на служебно изпратен от Областния отдел на Дирекция Автомобилна администрация оригинален протокол за успешно положен изпит. Отречена е възможността на заявителя да се издаде СУМПС въз основа на СУМПС от Република Италия поради това, че последното е издадено след като водачът вече е бил загубил правоспособността си на 20.11.2008 г. предвид отнетите контроли точки. Органът се е мотивирал с данните в справка за нарушител/водач, издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г., която е квалифицирал като официален удостоверителен документ, който установява факта на отнемането на контролните точки на жалбоподателя въз основа на влезлите в сила НП за извършени нарушения на ЗДвП. Невъзможността за представяне на НП поради унищожаването им се обосновава с правилата на чл. 30, ал. 2 и 3 от Наредба І-157 от 01.10.2002 г. От правна страна съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби. Предвид непредставянето на посочените в заповедта НП съдът е обосновал извод, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед са недоказани. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети всички контролни точки на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. След като адресатът на заповедта оспорва изложените в нея фактическите констатации, в тежест на органа е да докаже фактите по спора. Релевантните в случая факти са следните: срещу Симеонов са издадени НП, които са влезли в сила, последица от тези НП са отнетите контролни точки на водача, като сборът на отнетите контролни точки по НП обосновава извод за изчерпване на нормативно определените такива за водача. В случая органът не доказва факта на издаване на описаните в заповедта НП. Представената по делото справка за нарушител/водач установява единствено вписването на определени факти в информационната система. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определени контролни точки. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани, необходимо е да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателства. Представените по делото доказателства за физическото унищожаване на НП не променят този правен извод. Съдът правилно е приел, че нормативно определеният срок за съхранение на административнонаказателните преписки не е изтекъл. Към датата на издаване на наказателните постановления, както и към датата на тяхното унищожаване, в сила е Наредба I-157 от 1.10.2002 г. Съгласно чл. 30, ал. 3 от наредбата наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. По делото няма доказателства за възстановяване на контролните точки на лицето. След като контролните точки не са били възстановени, за органа е налице задължение да съхранява наказателните постановления и преписките по тях. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение