Решение № 16514 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2013 г.

Решение № 16514 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Милен Фичев Мирков от гр. Русе, ж. к. "Здравец-изток", бл. "Мура" вх. 1, ет. 1, ап. 4, срещу Решение № 3 от 22.01.2013 г., постановено по адм. дело № 414/2012 г. от Административен съд Русе. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Кметът на община Русе, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на Милен Мирков срещу заповед № РД-01/2773 от 16.11.2012 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС се прекратява наемното правоотношение, възникнало на основание настанителна заповед № РД-01/3177 от 17.10.2011 г. на същия административен орган и анекс към договор за отдаване под наем № 3426 от 24.10.2011 г. на общински жилищен имот в ж. к. "Здравец-изток", бл. "Мура" вх. 1, ет. 1, ап. 4. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и при спазване на процесуалния и материалния закон. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че процесното жилище е частна общинска собственост. Възникналото по силата на настанителната заповед наемно правоотношение е прекратено с изтичане на срока за настаняването, т. е. считано от 08.11.2012 г. Установил е също, че с писмо изх. № 337 от 12.11.2012 г., в изпълнение на задълженията си по чл. 26 от АПК, административният орган е уведомил жалбоподателя, че започва процедура по издаването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като с Решение № 8 по т. 2, прието с Протокол № 9 от 25.10.2012 г. от заседание на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на ОбС Русе е направено предложение договорът за наем да не бъде продължен. Основание за такова решение е фактът, че жалбоподателя системно закъснява с плащането на наемната цена и такса смет, което е нарушение на чл. 8 от договора за наем. Съдът е приел също, че продължаването на срока на сключения договор за наем е право на собственика, а не негово задължение. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от кмета на община Русе, но сключеният въз основа на нея, между общината и Милен Мирков, договор за наем е с изтекъл срок, т. е. след 08.11.2012 г. жилището се ползва без правно основание. Това обстоятелство е релевантно и с оглед уговореното в раздел V - "Прекратяване на договора", чл. 24, ал. 1, т. 5, а именно че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване. Както правилно е констатирал и съдът от първата инстанция, след тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината. В случая липсва воля срокът на наемния договор да бъде продължен, за което наемателят е бил уведомен съгласно изискванията на чл. 26 от АПК. След като срокът на договора за наем е изтекъл и е налице изрично изразено несъгласие на общината да го поднови, то правилно съдът е приел, че обстоятелството дали наемателят отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, е без правно значение относно законосъобразността на атакувания индивидуален административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,