Решение № 1224 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2018 г.

Решение № 1224 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Е. В. Б." ЕООД, против решение № 3203/15.05.2018 г. на Административен съд С. – град, постановено по адм. дело № 8048/2017 г. Решението е постановено във връзка с Решение № 8965 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8593 от 2016 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА № 2021309424 от 18.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1436 от 08.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"-С.. С оспорения акт на дружеството касатор е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 377 776,47 лв., ведно с лихви в размер на 151 040,09 лв. и са установени задължения по ЗКПО в размер на 53978,90 лв. и лихви в размер на 7 771,87 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно –отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочено е, че спорът е сведен до доказване реалността на СМР услуги по фактури издадени от посочените доставчици. Цитира се практика на ВАС и решения на СЕС. В касационната жалба са изложени подробни съображения по отношение на незаконосъобразността на решението, в частта на установените задължения по ЗКПО. Иска се да се отмени решението. В с. з. касаторът се представлява от проц. представител, който моли решението на първоинстанционния съд да се отмени, като неправилно. Ответникът –редовно призован се представлява от юрисконсулт. Дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуални легитимирано лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд С. - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-2021309424/18.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с Решение № 1436/08.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "Еко –В. Б." ЕООД са определени данъчни задължения по ДДС в размер на 377 776,46 лв. и лихви в размер на 151 040,09 лв. и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 53 978,90 лв., ведно с лихви за забава в размер на 7 771,87 лв. За да формира краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, законосъобразен по отношение на отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури. Този извод е обоснован след обстоен анализ на представените по делото писмени доказателства. Настоящият касационен състав намира, че решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на услуги. По отношение на доставките по фактурите, издадени от процесните доставчици, Съдът е развил подробни съображения за недоказаност наличието на облагаеми доставки. Предмет на спорните фактури са СМР. За целите на доказване на осъществяване на доставките по делото са представени договори между възложители и ревизираното лице, в качеството му на изпълнител и такива между него и подизпълнители, протоколи акт обр. 19, количествено стойностни сметки, фактури. Съдът ги е ценил, като частни документи и е приел, че същите не са достатъчни да удостоверят възникнало данъчно събитие. Правилно е приел, че по делото няма спор, че за извършване на услугите жалбоподателят е ползвал подизпълнители, които не са имали необходимия трудов и материален ресурс за извършване на услугите. Правилно съдът се е позовал на СТЕ, видно от която се установява, че липсват доказателства, освен издадените фактури от възложителите, какъв по вид и обем и качество СМР са предавани от изпълнителя "Е.-В. Б."ЕООД, както и кога. Наред с това налице са несъответствия между предмета на договорите, сключвани между жалбоподателя и възложителите от една страна, както и между него и изпълнителите от друга описани подробно на стр. 19 - 20 от решението. Обоснован е извода след извършен подробен анализ на посочените несъответствия, че не е установен вида и обема на предадените от РЛ на възложителите СМР, влагани ли са материали при извършване на СМР и от кого са закупувани-от жалбоподателя или неговите доставчици. Правилно съдът е установил, че датите на част от последващите доставки за процесните обекти извършени от жалбоподателя, в качеството му на изпълнител по договорите с неговите възложители, предхождат датите на съставените акт обр. 19 между него и подизпълнителите, както и договорите с подизпълнителите предхождат тези с възложителите на услуги. Така обосновано е прието, че при данни за съставени документи с невярно съдържание ССчЕ не следва да се кредитира, т. к. не се доказва реалност на доставки на стоки и услуги по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Във връзка с мотивите касаещи констатациите по ЗДДС, правилно в хода на ревизията е преобразуван финансовия резултат по чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и претендираното юрисконсултско възнаграждение такова следва да се присъди с оглед нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Дирекция "ОДОП" С. в размер на 6610 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение