Решение № 5062 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Ди Крас Систем ЕООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление обл. Пазарджик, [населено място] ул. Петнадесета, 13, против Решение 496/26.07.2023 г. на Административен съд София Пазарджик, VIII ми административен състав, поправено с Решение 500/02.08.2023 г. на този съд, двете постановени по адм. д. 504 по описа за 2022 г. на Административен съд Пазарджик. С така поправеното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 16001321002155 091 001/04.01.2022 г., издаден от А. Дончева началник сектор, възложил ревизията и С. Кандева главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 138/30.03.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В полза на Националната агенция по приходите е присъдена сумата в размер на 2055,10 лева юрисконсултско възнаграждение. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът се позовава на чл.71, т.1 0 11 ЗДДС, твърдейки, че всички доставчици на РЛ през проверявания период са регистрирани по ЗДДС и са отчели процесните фактури в своите дневници за продажби. Цитира разпоредбата на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗСч във връзка със съдържанието на протоколите. Аргументира се с наименованието на Глава единадесета ЗДДС Документиране но доставките, считайки, че в нея законодателят е посочил изискванията касателно вида документи и техните реквизити, необходими при доставка на територията на РБ. В подкрепа на този довод сочи заключението на в.л. по ССчЕ. Според жалбоподателят, съставените протоколи доказват влагането на закупените кабели при изпълнение на работата, възложена на РЛ в качеството му на подизпълнител на строителни обекти. Това било видно и от ведомостите за предоставянето на работно облекло на наетия от Ди Крас Систем ЕООД персонал съобразно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. В счетоводството на РЛ доставените материали се изписвали директно като разход по сметка 601, т.к. дружеството е микропредприятие по смисъла на закона и не е целесъобразно воденето на аналитично счетоводство. Липсва нормативно задължение за обезпечаване на доставките с определен брой работен персонал. Моли за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ Директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на ТАП я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Ревизионното производство е започнало със ЗВР Р 16001321002155 020 001/13.04.2021 г., изменяна впоследствие. Ревизията е с предмет задължения на дружеството по ЗДДС за периодите 01.09.2017 г. 31.12.2017 г., 01.11.2019 г. 31.12.2019 г. и 01.06.2020 г. 30.06.2020 година. За резултатите е съставен РД, след което е издаден процесният РА, за който съдът е преценил, че валиден административен акт. С акта е отказано на Ди Крас Систем ЕООД правото на данъчен кредит в размер на 13714,21 лева главница и са начислени лихви 4675,77 лева. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 31.08.2017 г., като през проверяваните периоди основната му дейност е строителство на други съоръжения: монтажни услуги тип електропроводни трасета. Ревизираното лице не разполага със собствени или наети за ползване складови помещения, офиси, от 13.06.2018 г. е станало собственик на л.а. Ситроен, модел С8 с рег. [рег. номер]. С протокол 1572555/05.11.2021 г. са присъединени протокол за извършена проверка на Ди Крас Систем ЕООД от 15.06.2018 г. и доказателствата към него. По време на ревизионното производство са направени насрещни проверки на преките доставчици: ОУШЪН ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЧИРО ГРАНДЕ ЕООД, СТРОЙ ИМПЕКС 77 ЕООД, БАРС МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ДЕНЧЕВ 2018 ЕООД. На РЛ е връчено ИПДПОЗЛ от 19.04.2021 г., в отговор на което и по електронен път са представени първични документи, оборотни ведомости, регистри за водени сметки, счетоводни справки, писмени обяснения, 5 броя договори, сключени между БЕЛИТЕХ АД възложител и Ди Крас Систем ЕООД изпълнител за СМР на няколко различни обекта. Обяснено е, че управителят на Ди Крас Систем ЕООД лично е осъществявал контактите с доставчиците, като доставянето на материалите е било задължение на съответните преки доставчици, защото РЛ не е разполагало с транспортно превозно средство. Управителят е заявил, че не му е известно къде и от кого са били натоварени материалите, а стоките периодично били влагани в изграждането на ел. инсталации. Дадени са обяснения, че физически материали са доставяни от ОУШЪН ТРЕЙДИНГ ЕООД, но поради липса на наличности са фактурирани от ЧИРО ГРАНДЕ ЕООД. В обясненията се сочи, че поради недостатъчна информираност, счетоводно са изписвани всички материали към края на 2017 година. До приключване на ревизията Ди Крас Систем ЕООД не е представило документи за транспортирането на стоките по процесните фактури товарителници или пътни листи. Не е констатирано използването и на търговци превозвачи на тези стоки. Липсват при ревизията приемо предавателни протоколи, установяващи мястото и обстоятелствата при които е била прехвърлена собствеността върху материалите, както и тяхното приемане отДи Крас Систем ЕООД. Не са кредитирани данните, съдържащи се в 3 те броя заявки и 4 те броя протоколи, присъденинени по делото от предишната ревизия на дружеството. Документи не са събрани при насрещните проверки на преките доставчици, като е установено, че притежават офиси, но не и обекти за търговия с електропроводници, перфоратори, ъглошлайфи, винтоверти, работно облекло и обувки. За част от доставчиците е констатирано, че не разполагат с персонал, а за други че имат работници на длъжности, несъответстващи на фактурираните доставки. На основание чл.70, ал.5 вр. с чл.69, ал.1, т.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.6 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит и са начислени лихви по доставките, за които са издадени фактури от: ОУШЪН ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЧИРО ГРАНДЕ ЕООД, БАРС МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ДЕНЧЕВ 2018 ЕООД, СТРОЙ ИМПЕКС 77 ЕООД. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда като мотивирано, обективно изготвено и от компетентно лице. При служебната проверка административният съд не е установил допускането на съществени нарушения на административно производствените правила, а издадения РА е материално законосъобразен и обоснован. Административният съд е цитирал в решението си дефиницията за доставка на стока, съдържаща се в чл.6, ал.1 ЗДДС, както и законовите норми касателно нейната облагаемост чл.12, ал.1 и за възникване на данъчното събитие чл.25 ЗДДС. Мотивирал се е, че без реално осъществяване на доставка на стока, данъчно събитие не нестъпва, респ. не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС и по аргумент, изведен от чл.68, ал.2 ЗДДС не възниква правото на приспадане на данъчен кредит по ал.1, т.1 от цитирания закон. Оттук е обобщено, че това право не може да бъде упражнено дори при наличието на хипотезата по чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС. Според съда, в тежест на ДЗЛ, носител на ПДК е да докаже изпълнението на условията, необходими за неговото възникване и упражняване. Доставчиците не са открити на декларираните адреси и е невъзможно установяване на вложеното от тях при изпълнение на фактурираните доставки, т.к. не е извършена проверка на съответните разходи, РЛ не е ангажирало доказателства и за съхранението/доставянето на стоките, за тяхното изписване и влагане. Жалбата на Ди Крас Систем ЕООД против оспорения РА е отхвърлена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е изложил обстойни, систематизирани и убедителни мотиви, към които настоящата съдебна инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Във връзка с касационните оплаквания следва да се добави, че РА е обоснован, като мотивите се съдържа освен в акта, в придружаващите го документи и в РД. Независимо от представянето на фактури, РЛ не е събрали о и посочило доказателства за прехвърлянето на правото върху стоките да се ползват като собствени и влагането на материалите при изработването на съответните инсталации, което обстоятелство е и основния спор по делото. Промяната в собствеността върху електрокабелите е свързана с установяване на фактите по тяхното отделяне от общото им количество, което би трябвало да се извърши чрез натоварването им на транспортно средство, превоза до обект на Ди Крас систем ЕООД и получаването на стоките от представител на дружеството.Такива доказателства липсват по делото, включително, че транспортирането е осъществено с лек автомобил. Нещо повече, управителят е дал обяснения, че транспорта е бил задължение на доставчиците, защото към онзи момент РЛ не е разполагало със собствен или нает автомобил за да превози материалите. Протоколите и заявките от предходната ревизия, приобщени по делото, правилно не са съобразени от съда като документи, установяващи приемо предаването на стоките, за което съдът се е аргументирал. Следва да се има предвид, че доставянето и влагането на електроматериалите в такъв вид инсталации изисква притежаването на специфични умения и квалификация за работа с електросъоръжения, а по делото няма доказателства доставчиците да са разполагали с такива специалисти, наети по трудов или по граждански договор. Някои от доставчиците разполагат с работници, на несъответни длъжности, а други изобщо нямат персонал. Липсата на яснота по въпроса за доставянето на материалите се дължи и на незаконосъобразно използвания синтетичен метод за тяхното осчетоводяване и изписване, вместо правилният аналитичен способ. Първоинстанционното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: В производството пред ВАС, Осмо отделение процесуалният представител на Директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2055 лева, на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Искането е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение