Решение № 3258 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 127/2020 г.

ВАСПетчленен състав02.03.2020 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13992 от 21.10.2019 г. по адм. д. № 5511/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3258 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 127/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Куковска от [населено място] против решение № 13992 от 21.10.2019 г. по адм. д. № 5511/2018 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Куковска против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в обжалваната й част, с която четири заявени парцела са определени като площи извън окончателния специализиран слой "ПДП", а именно: 1. / в землището на с. С., общ. Х. - парцел с идентификатор 69016-1175-1-1 със заявена площ от 22. 59 ха, от които са определени като недопустими 22, 59 ха; 2. / в землището на с. С., общ. Х. - парцел с идентификатор 69016-1183-1-1 със заявена площ от 8. 81 ха, от които са определени като недопустими 0. 12 ха; 3. / в землището на с. С., общ. Х. - парцел с идентификатор 69016-257-2-1 със заявена площ от 31. 41 ха, от които са определени за недопустими 0, 12 ха; 4. / в землището на с. С., общ. Х.- парцел с идентификатор 69016-261-1-1 със заявена площ от 17. 16 ха, от които са определени като недопустими 0. ЗЗ ха. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил въпроса спазени ли са правилата за теренните проверки, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, горите и храните и е обсъдил лаконично експертното заключение по делото. Поради това се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Ответната страна – Министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Първа колегия приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Установено е, че И. Куковска е заявила за подпомагане за 2017 г. общо 11 парцела, от които спорни са 4 парцела. Със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16 б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. И. Куковска е подала възражение вх. № 16-00-48 от 02.01.2018 г. против одобрения проект на специализирания слой с описани 4 парцела, което не е уважено. С обжалваната заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33 а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Установено е, че за процесните четири парцела актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП е извършена чрез теренни проверки, за което са представени обсъдени от тричленния състав протоколи. Във всеки от тях е отразено как е извършена проверката и причината за недопустимост - чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема/пустееща земя. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза са потвърдени коректното извършване на проверките и констатациите на административния орган относно определената като недопустима площ. При тези фактически обстоятелства съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгласно Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор и чл. 33 от ЗПЗП. Решаващият съдебен състав е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е изложил съображения, че проверките на процесните площи са извършени на основание и в съответствие с чл. 33 а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 15, ал. 5 и 16 а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., а при анализа на изложената нормативна уредба и на приетите по делото доказателства, съдът е счел, че за процесните парцели недопустимата за подпомагане площ е определена след извършени специализирани теренни проверки, резултатите от които са обективирани в протоколи и съответно са потвърдени от изслушаното и неоспорено експертно заключение по делото. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените нарушения, съставляващи касационни основания. В чл. 33 а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министъра на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2. В чл. 33 а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, а в допълнението към нея, след дадената възможност от съда, е посочено единствено, че съставът на четвърто отделение не е извършил проверка спазени ли са правилата за теренните проверки, утвърдени със Заповед № РД-09-614/04.08.2017 г. Този довод е доразвит в писмените бележки по делото, представени след изтичане на срока за въвеждане на касационни основания, като допълнително са изложени и съображения, свързани с оспорване заключението на вещото лице по делото. Протоколите от извършените теренни проверки, съставени от служители на ОСЗ и утвърдени от служител на ОДЗ П. сочат какви са действителните причини за изключване на заявените парцели от допустимия слой за подпомагане. В съдебното производство касаторът И. Куковска е имала възможността да оспори протоколите, съставляващи официални документи и да представи доказателства в подкрепа на оспорването. В хода на процеса жалбоподателят се позовава на допуснатите нарушения в административното производство, но не твърди и не доказва, че съществуващите в БЗС терени са действително засяти и поддържани. Изслушаното експертно заключение потвърждава верността на констатациите в протоколите, като то не е оспорено в съдебния процес по предвидения в закона ред. В този смисъл, след като съдът не е установил различни фактически изводи от тези в административното производство относно състоянието на БЗС, дори да са налице административно-процесуални нарушения, свързани със сроковете са теренните проверки и начина на тяхното извършване, те не могат да бъдат счетени за съществени. Първоинстанционният съд е преценил всички факти и доводи от значение за спора, с което е спазил принципа на истинност, установен в чл. 7 АПК. Подробно в мотивите си съдът е анализирал и съпоставил обжалвания административен акт с действително установените данни по делото. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел верни правни изводи. В мотивите на решението си изрично е посочил доказателствата, които е обсъдил поотделно и в съвкупност. За изясняване на фактите по спора, съдът е допуснал и изслушал експертно заключение по което, като неоспорено от страните съдът е кредитирал наред с другите събрани доказателства по делото. За да се основе на конкретна приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчната дейност по чл. 202 от ГПК във вр. с 144 АПК. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 от ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Оспорването на акта, обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

Цитирани разпоредби

1