Решение № 156 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 137/2009 г.

Решение № 156 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 137/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдената Т. Н. В. за възобновяване на н. о. х. д. № 991/2008 г. по описа на Г. О. районен съд, отменяване на постановената присъда № 628 от 19.12.2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се излага съображения за допуснато процесуално нарушение. Делото е било разгледано в отсъствие на осъдената, тя не е получавала призовки, книжа и други документи, от които да разбере, че срещу нея е заведено наказателно дело. Не е била уведомена за започналото наказателно преследване, не е получавала обвинителен акт, призовки и други съобщения по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Г. О. районен съд е признал подсъдимата Т. Н. В. за ВИНОВНА в това, че като е осъдена с решение по гр. д. № 1229/2001 г. по описа на РС - Г. О., влязло в сила на 13.02.2002 г. да издържа свой възходящ-малолетния си син И. С. Н., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като не платила 79 (седемдесет и девет) месечни вноски от присъдената издръжка в общ размер от 1975 (хиляда деветстотин седемдесет и пет) лева, дължими за периода от м. март 2002 г. до м. септември 2008 г. включително, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 НК й НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес - село Я., община М., област С. З., улица "Т." № ... за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила на 6.01.2009 г. Искането е процесуално допустимо, подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО: Подсъдимата е осъдена при условията на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "б" НПК. Досъдебното производство също е проведено при условията на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "А" НПК, тъй като обвиняемата се е намирала извън страната. От данните по делото е видно, че по време на извършваните по двете производства процесуални действия, тя е била извън страната. Съдът след проведени процедури по издирване и призоваване на В. е дал ход на делото в съдебно заседание на 19.12.2008 г. Делото е разгледано с участието на служебно назначен защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, в присъствието на когото съдът е обявил присъдата. Последната не е обжалвана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок. Съгласно изложеното в молбата-искане, по същото време В. е живяла в Република Г., където е омъжена и има постоянна работа. В началото на м. февруари 2009 г. тя се прибрала в България и получила призовка да се яви за изтърпяване на наложеното й наказание "пробация" в гр. К. Тогава разбрала, че срещу нея е постановена осъдителна присъда и наложено наказание за срок от 8 месеца, за неплатена издръжка на малолетния си син. При изложените фактически обстоятелства е видно, че по отношение на В. е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1 НПК. Съгласно посочената разпоредба, в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. Законодателят е постановил, че искането се уважава, освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. От прочита на процесуалната норма става ясно, че правото на осъдения да иска възобновяване на делото е самостоятелно основание, извън тези обуславящи проверка на постановените съдебни актове по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В този смисъл, за проверяващият съд не съществува задължението да изследва въпросите по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. Проверката се свежда само до безусловната констатация, че наказателното производство е приключило без участието на осъденото лице, както и че задочната процедура е проведена по обективни причини, а не е свързана с умишленото укриване на лицето, респ.неявяването му по неуважителни причини. В хода на наказателното производство по чл. 183, ал. 1 НК е установено, че В. действително, както по време на следствените действия по дознание № 392/2008 г. на РПУ - Г. О., така и при разглеждане на делото в районния съд не е била в страната. От данните по делото е видно, че процесуална пречка за уважаване на искането не е налице, тъй като призоваване на осъдената, респ. връчването й на обвинителния акт в проведеното задочно производство обективно не е осъществено. С оглед на така установените фактически обстоятелства, искането на осъдената В. за възобновяване на наказателното дело поради неучастието й в наказателното производство е основателно и следва да се уважи. Като последица от възобновяването, следва да се отмени постановената присъда и тъй като задочната процедура е приложена още на стадия на разследването, делото следва да се върне на досъдебното производство. На В. следва да се даде възможност да се възползва от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НПК, като изпълни задължението си и заплати на малолетния си син И. дължимата за инкриминирания период издръжка в размер от 1975 лева. По изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение