Решение № 1794 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2020 г.

Решение № 1794 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София срещу решение № 3751/10.07.2020 г. постановено по адм. д. № 9599 по описа на Административен съд София град за 2019 г. С атакуваното съдебно решение е отменен ревизионен акт №Р-22221518005923-091-001/02.04.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърдено с решение № 1130 от 28.06.2019 г. на Директорът на Дирекция "ОДОП"-София, с който е ангажирана отговорността на А. Камишев в качеството му на управител на "Геокамстрой БГ" ООД по чл. 19 ДОПК за задължения на дружеството в общ размер на 190 007. 22 лв. и лихви в размер на 73 732 лв. Според касатора решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Неправилно АССГ е приел, че не е доказана нито една от трите хипотези на субсидиарната отговорност по чл. 19 ДОПК. Макар да е възприел фактите така както са установени от органите по приходите е достигнал до различни изводи. Неправилно са приложени правилата за доказателствена тежест и е допуснато нарушение на чл. 193 ГПК. Възразява се срещу изводите на съда, че действията на А. Камишев като законен представител на "Геокамстрой БГ" ЕООД, в рамките на ревизионното производство, не следва да се възприемат като такива относими към преценката за добросъвестност. Отговорността по чл. 19 ДОПК предполага недобросъвестно поведение на съответното физическо лице, което да препятства събирането на данъците. За установяване на такова поведение по делото са представени банкови извлечения. Същите са оспорени извън срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК и следователно оспорването е недопустимо. Неправилно е разпределена доказателствената тежест в производството. Неправилно съдът е приел, че органът следва да доказва, че изтеглените средства не са използвани за дейността на дружеството. Вмененото задължение на ответника е свързано с установяване на отрицателни факти, което е недопустимо. Не следва лицето да черпи положителни последици от недобросъвестното си поведение, изразяващо се в пълна процесуална пасивност и в двете ревизионни производства - спрямо дружеството и спрямо управителя. Лицето не е представило доказателства за разходването на средствата в полза на дружеството и следователно следва да понесе последствията от недоказването на този факт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Направено е искане за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Ответникът- А. Камишев, чрез адв. Иванов оспорва подадената касационна жалба. Решението на АССГ е правилно и обосновано. Подробно са разгледани и обсъдени в тяхната съвкупност и по отделно доказателствата по делото. Моли решението да бъде оставено в сила, като не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За да извърши проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба и въз основа на това е направил обоснован извод за незаконосъобразност на РА. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред АССГ е бил РА №Р-22221518005923-091-001 от 02.04.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1130/28.06.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, с който е ангажирана отговорността на А. Камишев по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на "Геокамстрой БГ" ЕООД. Според мотивите на съдебното решение ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, подписан е с квалифициран електронен подпис на издателя му, като това обстоятелство не е спорно между страните. Констатирано е, че не са налице основания да се приеме, че РА страда от пороци, които засягат неговата валидност. Не са установени и нарушения на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените и да са самостоятелно основание за отмяна РА. Установено е по делото, че А. Камишев е бил управител на търговското дружество от началото на неговата регистрация до започване на ревизионното производство. В това си качество лицето е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като според органите по приходите е укривал данни, които са повлияли върху установяване на реалните размери на публичните задължения на дружеството. В дневниците за покупки на дружеството са включени фактури на доставчици, които не документират реално извършени доставки, а това се е отразило на резултатите по ЗДДС и е довело до неправомерно ползване на право на данъчен кредит. А. Камишев като управител на дружеството е допуснал деклариране на неверни данни в подадените справки-декларации по ЗДДС и годишни декларации по ЗКПО. Решаващият състав на АССГ не е споделил изводите направени от проверяващите, като е приел, че в хода на ревизията и при обжалването по административен ред, не е отчетено обстоятелството, че през ревизираните периоди "Геокамстрой БГ" ООД се е управлявало от двама управители – заедно и по отделно. Не е извършено разграничаване на техните действия. Според решаващият състав не е установена причинна връзка между действията на ревизираното лице, в качеството му на управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания на дружеството. Не е изпълнено изискването на закона поведението на член на органа на управление да е единствената причина за невъзможност да бъдат събрани публични вземания. Не може да се приеме, в конкретния случай, че невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на търговеца е пряка и непосредствена последица единствено и само от поведението на жалбоподателя. За недоказана е приета и тезата на органите по приходите за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 5 от ДОПК. С решението на Директора на Дирекция "ОДОП"-София е въвежда и ново основание за търсене на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК-за всички изтеглени суми в брой от банковите сметки на ревизираното лице, в качеството му на управител на дружеството. Представени са по делото извлечения от банковите сметки на "Геокамстрой БГ"ЕООД, но от тях не се установява, че средствата са разходване не за икономическата дейност на юридическото лице, а за някакви други цели. И в този случай изводите на органите по приходите са приети за необосновани и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на третото лице на това на основание. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства и е обосновал изводите си. Оспореният акт е отменен, тъй като приходната администрация не е доказала наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Фактическият състав на отговорността включва следните елементи: ревизионното производство се провежда по отношение на субект, който е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; възникнало задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, наличие на действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, като то трябва да е извършено умишлено. Необходимо е виновно поведение на лицето, което трябва да бъде доказано, както и да бъде установена причинно следствена връзка между укриването на фактите и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Касационният състав споделя извода на съда, че доказана в случая е първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като ревизираното лице е било управител на дружеството от неговата регистрация до датата на издаване на ревизионния акт. Периода съвпада със времето на възникване на задълженията на ревизираното дружество. Безспорно е и наличието на задължения на "Геокамстрой БГ" ООД, произтичащи от задължения по ЗДДС и ЗКПО. Спорът между страните е свързан с това дали са извършени действия от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези елементи не са доказани от органите приходи. Недоказани от органа по приходите са останалите предпоставки, изпълващи фактическия състав на разпоредбата на чл. 19 ДОПК, с която е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субектите и съгласно която, тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. За да възникне отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК се изисква умишлено укриване на факти и обстоятелства, които отговорното лице е било длъжно по закон да обяви пред данъчните органи и поради това да не могат да се съберат задълженията на дружеството. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото. Органът се е позовал на наличието на влязъл в сила РА по отношение на "Геокамстрой БГ" ООД, който не е обжалван и е влязъл в сила, но с него не се установяват относимите за ангажиране на отговорността на А. Камишев факти и обстоятелства. Фактическите състави, които обуславят отговорността на отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски са различни от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Фактите и обстоятелствата, които подлежат на установяване при провеждане на ревизионно производство по чл. 19 ДОПК са такива, които обуславят отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани разходи и по-точно деклариране на неосъществени доставки с цел неправомерно ползване на данъчен кредит и намаляване на дължимия за внасяне ДДС, както и деклариране на по-големи от действителните разходи с цел намаляване на задължението за корпоративен данък от "Геокамстрой БГ" ООД, е релевантно за установяване задълженията на дружеството. Неоснователно се твърди, че тъй като е подписал ГДД за 2011 и 2012 г. управителя на дружеството е действал умишлено с цел да отклони възможността за събиране на данъци. Правилно АССГ е посочил, че за част от ревизирания период дружеството е имало двама управители, които са го представлявали заедно и по отделно. Освен това не се твърди РЛ да е подписвало подадени справки декларации по ЗДДС. Неоснователно недобросъвестното поведение на лицето се обосновава с процесуалната му пасивност по време на проведеното ревизионно производство по отношение на "Геокамстрой БГ" ООД и непредставянето на изискани справки и документи. Отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е свързана с установяване на действия преди започване на ревизионното производство, които биха осуетили възможността за събиране на данъчните и/или осигурители задължения. Какво е било поведението на управителя по време на ревизията е ирелевантно за осъществяване предпоставките на чл. 19 от ДОПК. В случая не е доказано, че поведението на управителя е единствената причина за невъзможността на бъдат събрани задължения за данъци. Правилно е посочил съдът, че не са конкретизирани съответните ГДД и СД, които да са подписани и подадени от ревизираното лице и не е посочено какво невярно е декларирано в тях/ какво не е декларирано от лицето, кога е станало подаването им, за да се свържат с лицето и неговата воля. В тежест на приходните органи е да идентифицират и посочат конкретни действия и/или бездействия на отговорното лице. Не без значение е и обстоятелството, че в РА не са посочени конкретни данни относно това от кой момент е настъпила невъзможността дружеството да изпълни задълженията си. В РД има подробно описание относно това какво е правил съдът по несъстоятелността и кога е възникнала тя, но какво имущество е имало дружеството и достатъчно ли е било то, за да покрие задълженията на "Геокамстрой БГ" ООД. При проверката на оспореното решение, действително се констатира, че оспорването на представените извлечения от банкови сметки на дружеството е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 193 от ГПК. Производството по оспорване на доказателства има за цел да изключи тези доказателства при извършваната преценка за начина по който са се осъществили конкретните факти. В настоящото производство, макар да е открито оспорване на извлеченията от банковите сметки на "Геокамстрой БГ" ООД, то не е довело до изключване на тези извлечения от доказателствения материал по делото. Не са нарушени процесуални права на касатора, тъй като представените от него доказателства са обсъдени при постановяване на решението. Обстоятелството, че мотивите на решаващия състав не се споделят от касатора не е основание да се приеме, че съдебният акт е постановен при наличие на някое от касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК като основание за реализиране на отговорност. В настоящия случай този състав не е осъществен, поради което не може да се ангажира отговорността на ревизираното лице. В този смисъл са и постановените от състави на ВАС решения по сходни дела: решение № 10929/12.07.2019 г. постановено по адм. д. № 5156/2019 г.; решение № 6250/28.05.2020 г. постановено по адм. д. № 1412/2020 г.; решение № 14533/24.11.2020 г. постановено по адм. д. № 8802/2020 г. и решение № 15593/16.12.2020 г. постановено по адм. д. № 7764/2020 г. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, а ответникът изрично в открито съдебно заседание по делото заявява, че не претендира такива. Мотивиран така Върховен административен съд, състав Осмо отделение,