Решение № 8751 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2010 г.

Решение № 8751 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от Евгений Александров Раев от гр. Белене, против решение № 3009/8.03.2010 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 12197/2009 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител излага становище за неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, петчленен състав на I колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Евгений Александров Раев от гр. Белене, срещу заповед К-3937/27.05.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обосновано съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 246, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Издадена е след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР, което налага извода, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон - 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, норма която предвижда основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуруване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по ЗМВР, при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. По делото няма спор, че служителя е имал към 27.05.2009 г. общ осигурителен стаж 26 години, 4 месеца и 13 дни, от който на длъжности за държавен служител в системата на МВР - 24 години, 3 месеца и 13 дни. Основният спорен въпрос, въведен в касационната жалба е, че служебното правоотношение следвало да бъде прекратено по реда на КТ с предизвестие. Съдът в решаващия състав не споделя това становище, защото нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не предвижда такова задължение за органа по назначаването. Разпоредбата препраща към чл. 69, ал. 2 КСО и има специален характер, като урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. При този специален ред за прекратяване на служебното правоотношение разпоредбите на КТ, регламентиращи едностранно прекратяване на трудови правоотношения са неприложими. Правна възможност за прекратяване на служебните правоотношения е предоставена и на административния орган, който е упражнил това свое право при наличие на законовите изисквания визирани в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,