Решение № 7036 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2018 г.

Решение № 7036 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК . Образувано е по жалба на Е. Тютюнджиева и М. Енрико чрез процесуалния им представител адвокат А. Одварков срещу решение № 1112/17.05.2018 г. постановено по административно дело № 1131/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС - Пловдив/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, както и на приложимия материален закон. Твърди, че решението се основава на факти и обстоятелства, които не са част от соченото от жалбоподателя нарушение, като на практика описаните в жалбата обстоятелства на конкретна проява на дискриминация не са се доказали. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което да отмени решение № 187/11.05.2015 г. постановено по преписка № 99/2014 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ и по съображения изложени в писмена молба. Сочи, че липсват доказателства за извършена дискриминация от касаторите. Претендира разноски по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска решението да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответниците по касация – Е. Власева, Н. Ангелов, Н. Христозов не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. Тютюнджиева и М. Енрико против Решение № 187 от 11.05.2015 г. на КЗД, постановено по преписка № 99/2014 г., в частите му, с които е прието за установено, че М. Енрико, в качеството му на собственик на "Асел" ООД, е извършил дискриминация по признак "синдикална принадлежност" под формата на тормоз по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов; прието е за установено, че М. Енрико, в качеството му на собственик на "Асел" ООД, е извършил дискриминация по признак "синдикална принадлежност" под формата на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Е. Власева; наложена е глоба в размер от 250, 00 лв. на М. Енрико, в качеството му на собственик на "Асел" ООД, заради извършена дискриминация под формата на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов и Е. Власева, и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов; прието е за установено, че Е. Тютюнджиева, в качеството и на управител на "Асет" ООД, е извършила преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов, като е издала заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с "Асел" ООД; наложена е глоба в размер от 250, 00 лева на Е. Тютюнджиева, в качеството и на управител на "Асел" ООД, заради извършено преследване по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов и е осъдил Е. Тютюнджиева и М. Енрико да заплатят деловодни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение на КЗД. В производството пред КЗД са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в оспорваното пред настоящата инстанция решение, въз основа на които е установена фактическата обстановка по спора. От фактическа страна съдът е установил, че производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 16-18-82/05.12.2013 г., на Н. Ангелов, в качеството му на председател на синдикална секция /СС/ на КТ "Подкрепа" в "Асел" ООД и Е. Власева, в качеството й на секретар на СС на КТ "Подкрепа" в "Асел" ООД. Към жалбата са представени допълнения. Твърди се осъществена дискриминация по признак "членуване в синдикална организация" по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Жалбата е подадена срещу Е. Тютюнджиева, в качеството и на управител на "Асел" ООД, М. Енрико /Енрико М. /, в качеството му на съдружник в "Асел" ООД, и против Н. Христозов, в качеството му на технически директор на "Асел" ООД. По жалбата е образувана преписка № 99/2014 г. Решението на Комисията в частта му относно Н. Христозов, правилно е прието от съда, че не е предмет на съдебното производство. Въз основа на установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване на правото на защита на страните в производството, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. В тази връзка е посочил, че съобразно чл. 9 ЗЗДискр. доказателствената тежест е прехвърлена на ответника и той е този, който трябва да докаже, че няма нарушение на принципа на равно третиране. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че в дружеството, където са работили Ангелов и Власева (жалбоподатели в производството пред КЗД), е била създадена СС на КТ "Подкрепа" – Пловдив, като същата е била легитимна, учредена и регистрирана по надлежния начин, което се установявало от решение от 21.10.2014 г. по гр. д. № 2932/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като в същата са членували достатъчен брой членове. Посочил е, че с оглед доказателствената тежест, жалбоподателите (пред КЗД) са представили факти, че са жертва на дискриминация по признак "синдикална принадлежност". За недоказани е приел твърденията, за преместването на Власева в друг цех на работа, поради определението, дадено и от М. и Христозов – "подкрепаджийка", както и твърдението на Ангелов, че в интернет страница: www. asel. bg/bg/index-2 html, текстът в обявата е унизителен и дискриминационен. Приел е, че са доказани всички изложени пред КЗД факти за преследване по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., тъй като трудовото правоотношение на Н. Ангелов е прекратено поради участието му в СС на КТ "Подкрепа" в дружеството. Изложил е и съображения, че административния акт съответства и на целта на закона. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, съдът се е позовал на доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на производството пред КЗД. Неоснователен е довода на касаторите, че решението се основава на факти и обстоятелства, който не са част от соченото от жалбоподателите нарушение и че не е доказано извършването на дискриминация от тяхна страна. Пред КЗД са събрани многобройни доказателства, при чиято съвкупна проверка се установява основателността на жалбата подадена от Н. Ангелов и Е. Власева за осъществен тормоз и преследване от страна на Е. Тютюнджиева и Енрико М.. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че КЗД е обосновала своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява осъществилата се фактическа обстановка. В хода на проведеното производство пред Комисията са установени и факти, които излизат извън изложените в жалбата твърдения, за осъществена дискриминация спрямо лицата подали жалбата до Комисията. Това обаче в никакъв случай не води до извод, че в производството не са установени относимите факти и обстоятелства, свързани с подадената жалба, въз основа на които са изведени изводите за осъществената от касаторите дискриминация под формата на тормоз и преследване. Правилно съдът е посочил, че пред КЗД, жалбоподателите, които са я сезирали са представили факти, че са жертва на дискриминация по признак "синдикална принадлежност", които се свеждат до: 1) Ограничаване на правата им като членове на синдикална организация в участието на създаване на правила за вътрешния ред, организацията на труда и здравословните и безопасни условия на труд; 2) Недопускане до работното място на Н. Ангелов и прекратяване на трудовото му правоотношение; 3) Непрекъснат тормоз и преследване поради членството им в СС на Синдикален регионален съюз /СРС/ "Подкрепа; 4) Отстраняване на Ангелов от съвместна проверка на Дирекция "Инспекция по труда"- Пловдив като представител на синдикалната секция; 5) Психически тормоз на Е. Власева, изразяващ се непрекъснато следене от страна на съдружника в дружеството – Енрико М.. Правилни са изводите на съда, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на Комисията и на съда съответства на материалния закон. Производството пред КЗД е започнало по жалба на Е. Власева – секретар на СС на КТ "Подкрепа" и Н. Ангелов – председател на СС на КТ "Подкрепа". Лицата са работили в "Асел" ООД, където са осъществявали синдикалната си дейност. В жалбата са изложени конкретни оплаквания за осъществен тормоз и преследване спрямо тях, с оглед качеството им в синдикалната организация и осъществяваната в тази връзка синдикална дейност. В последствие е постъпила молба от СРС "Подкрепа" гр. Пловдив – вх. № 16-18-51/07.07.2014 г., която е с характер на сигнал за осъществена спрямо Ангелов дискриминация при прекратяване на трудовото му правоотношение, както и молба вх. № 44-00-1942/25.04.2014 г., като изложените в нея твърдения са приети за неоснователни. ЗЗДискр. в чл. 5 изрично предвижда, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.