Решение № 8794 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14517/2018 г.

Решение № 8794 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14517/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТРАНСЕК" ЕООД ЕИК 131361430 срещу Решение № 5461 от 25.09.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 3592/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ изх. № 83-00-6856-517/14.03.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) за съгласуване на учебни програми и учебни планове за курс за придобиване на правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че съдебният акт е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на закона, тъй като съдът е поставил знак за равенство между понятията "професионална квалификация" и "правоспособност". Твърди, че повече от 10 г. дружеството провежда курсове за придобиване на правоспособност за процесните професии. Чрез процесуалния си представител адв. Узунов моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени административния акт и изпрати преписката за ново произнасяне със задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Претендира да му бъдат присъдени разноските по водене на делото съгласно представен списък. Ответникът – главният директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при ДАМТН, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ изх. № 83-00-6856-517/14.03.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при ДАМТН за съгласуване на учебни програми и учебни планове за курс за придобиване на правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност, постановен по заявление вх. № 83-00-6856/15.06.2017 г. на "ТРАНСЕК" ЕООД. Отказът е мотивиран, че заявителят не отговаря на чл. 22, ал. 3 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), тъй като не притежава лицензия за извършване на дейност като център за професионално обучение. Административният акт е издаден в изпълнение на указанията, дадени с влязло в сила Решение № 421 от 22.01.2018 г. по адм. дело № 9756/2017 г. на Административен съд София-град, с което обявен за нищожен отказ изх. № 83-00-6856-1/19.07.2017 г. на председателя на ДАМТН по същото заявление. По делото не се спори, че заявителят не притежава лицензия да извършва професионално обучение. Спорен е въпросът дали такава лицензия е необходима. При проверка на законосъобразността на административния акт на основанията по чл. 146 от АПК съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По основния спорен въпрос е обосновал извод, че посочените в жалбата подзаконови нормативни актове – чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (Загл. доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) и чл. 10, ал. 1, т. 2 Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрейни котли (Загл. доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.), противоречат на ЗПОО, който е нормативен акт от по-висока степен, поради което на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следва да бъдат прилагани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е преценил, че няма спор по фактите. Касаторът не отрича, че не притежава лицензия на център за професионално обучение. Твърди обаче, че по силата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.03.2002 г. и чл. 10, ал. 1, т. 2 Наредба № 2 от 17.01.2001 г. и двете издадени от министъра на образованието и науката и министъра на труда и социалната политика, за да провежда курсове за придобиване на правоспособност за упражняване на процесните професии, достатъчно е да бъде юридическо лице (ЮЛ) или физическо лице (ФЛ), регистрирано по Търговския закон. Посочените наредби са приети на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), който в редакцията към датата на приемането им (обн., ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г.) предвижда, че министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология приемат наредби за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по обслужване на съоръжения с повишена опасност. Към датата на издаване на процесния административен акт разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗТИП е допълнена, като законодателят е разширил предмета на регулация на горните наредби в областта на признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави. Действително в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.03.2002 г. и чл. 10, ал. 1, т. 2 Наредба № 2 от 17.01.2001 г. е предвидено, че обучението на лица, желаещи да придобият правоспособност за обслужване на конкретно посочени съоръжения с повишена опасност (в случая кранове, подвижни работни площадки и котли), се извършва в курсове за правоспособност, организирани от професионални учебни заведения, центрове за професионално обучение или от юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон. В този смисъл са и представените от жалбоподателя становища, подписани от експерти от системата на Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика. Тези становища обаче единствено възпроизвеждат съдържанието на двете наредби и нямат обвързващо значение нито за издателя на акта, нито за съда. С разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.03.2002 г. и чл. 10, ал. 1, т. 2 Наредба № 2 от 17.01.2001 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право да провеждат професионално обучение, в противоречие на чл. 18 и чл. 22, ал. 3 от ЗПОО. В чл. 18 от ЗПОО са изброени институциите в системата на професионалното образование и обучение, като в т. 6 са посочени центровете за професионално обучение. За същите центрове е предвидено в чл. 22 от ЗПОО, че могат да бъдат държавни, общински и частни. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗПОО частните центрове се откриват от едноличните търговци или юридическите лица, учредени като търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение или на професионално ориентиране. Поставеното изискване търговското дружество да е получило лицензия е императивно и не са предвидени изключения от приложението му, поради което регистрацията по Търговския закон не е достатъчна. Следователно няма законова възможност касационният жалбоподател да провежда курсове за професионално обучение, без да притежава лицензия за това. Съдебното решение е постановено в съответствие с чл. 15, ал. 3 от Закона нормативните актове, който предвижда, че ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага по-високия по степен акт. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение