Решение № 2137 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2020 г.

Решение № 2137 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Павлов срещу решение № 2590 от 15.04.2019 г. /допълнено с решение № 1643 от 06.03.2020 г./ по адм. дело № 9894/2018 г. на Административен съд- София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, със законните последици. Ответниците Я. Янакиев и М. Янакиева, чрез адв. Иванова, излагат доводи за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендират присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разглеждана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2590 от 15.04.2019 г. по адм. дело № 9894/2018 г. по описа на Административен съд – София град е отмена по жалбата на Я. Янакиев и М. Янакиева заповед №РА-19-09/16.08.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична Община, с която на основание чл. 224а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 224, ал. 1, т. 2 и чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ и правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 3 ЗУТ, предоставени със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на СО, се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи /СМР/ и се забранява достъпа до строеж, пета категория: "Вътрешно преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда и пристройка и надстройка към нея", находящ се в УПИ І-288, кв. 265 а, м. [местност] по плана на гр. София, поради извършване на строежа при съществени отклонения от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ- промяна на натоварванията на конструктивните елементи с изграждане на нови стени и др. укрепителни работи, непредвидени с проекта и РС. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но при допуснато съществено нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка и неправилно прилагане нормите на чл. 154, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Приетата по делото без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ е обсъдена във връзка с представените по административната преписка и делото доказателства, кредитирана е изцяло, като е прието, че установеното от вещото лице наложително изграждане на участъци от стари зидове и описаните укрепителни работи, вследствие авария на уличен водопровод, не са установени в административното производство. С оглед на това, административният съд е приел, че са оборени констатациите по Констативни протоколи от 13.07.2018 г. и 16.07.2018 г. за изграждане на надлежно разрешения строеж по РС № 163/22.05.2017 г., като изграждането на нови зидове над кота 0, 00 на мястото на предвидените по проекта за запазване е следствие на авария и изрично предписание за спешно укрепване на строежа – чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Спазена е процедурата за уведомяване на административния орган за аварията, изготвяне на конструктивни становище, съгласуване, като извършените нарочни проверки са установили, че всички предписани възстановителни и укрепителни СМД са изпълнени. Решението е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Приетите за установени от административният съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед е обоснован и правилен, тъй като приетото по делото заключение на СТЕ категорично сочи на липсата на съществено отклонение от проекта по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Безспорни са по делото обстоятелствата, че спрения с процесната заповед строеж се извършва при надлежно издадени строителни книжа - одобрен РУП със заповед № РА-50-201/07.04.2016 г. за УПИ І-288, кв. 265 а, м. [местност] по плана на гр. София, одобрени проекти и влязло в сила РС № 163/22.05.2017 г. за "Вътрешно преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда и пристройка и надстройка към нея", с общо ЗП 111, 52 кв. м. и РЗП 327, 05 кв. м. Отклонението от одобрения проект е досежно премахнати частично зидове в сутерена и изцяло над кота 0, 00 /само тези в посоките, в които няма предвидено пристрояване/. От СТЕ е установено, че това отклонение е във връзка със срутване на земни маси и подкопаване на участъци от фундамента на сградата вследствие на авариен теч от действащ уличен водопровод, за което е надлежно уведомена администрацията /район "Витоша"/, издадени са заповеди № 1/19.05.2018 гг. и № 2/20.05.2018 г. с конкретни предписания за укрепителни и възстановителни СМР, изготвени са две конструктивни становища. Със заповед № 3/18.06.2018 г. е установено изпълнение на указанията по част "Конструктивна", а с последваща заповед № 4/10.07.2018 г. е предписано тухлената зидария над кота 0, 10 да се възстанови по указания в конструктивното становище начин. Вещото лице е установило, че предвидените в двете конструктивни становища СМР не предвиждат промяна на строителната конструкция, вида на конструктивните елементи или натоварванията на строежа, както и не променят одобрения проект по част "Конструктивна". Следователно извършената частична подмяна на съществуващи зидове с нови ст. б. такива и частичното торкретиране на съществуващи стени в сутерена, а също и изрично предписаното изграждане на срутените стени по същата технология на заварените не обосновава от фактическа страна приложението на чл. 154, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, което води до материална незаконосъобразност на процесната заповед. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответниците и изхода на делото, касаторът дължи реално направените разноски за настоящата инстанция по приложения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1500 лв, съставляващи адв. възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,