Решение № 16351 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2012 г.

Решение № 16351 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Лазарова Тончева, чрез процесуален представител, срещу Решение № 284/22.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1244/2011 г., по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-СЦР-128/14.10.2011 г., на началника на РДНСК Северен централен район, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "Порта", находящ се в УПИ IX - 406, кв. 26, по плана на гр. Елена, обл. Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано. Иска отмяна на решението. Ответникът - началникът на РДНСК Северен централен район, чрез процесуалния си представител, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - гр. Велико Търново е инициирано по жалба на Йорданка Лазарова Тончева срещу заповед № ДК-02-СЦР-128/14.10.2011 г. на началника на РДНСК Северен централен район. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован и правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с която е наредено премахване на процесния строеж като незаконен. Установени са от доказателствата по делото предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, респективно установена е незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Касае се действително за строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Предвид височината на реконструираната порта, функционираща и като ограда - 2.70 м. е следвало за нея да се одобри и инвестиционен проект, за наличие на който няма данни по делото. От друга страна по делото е приложен констативен протокол на служители към РДНСК от 24.01.2011 г., в който е посочено, че жилищната сграда, находяща се в процесния УПИ е регистрирана като паметник на културата от епохата на Възраждането. Съгласно чл. 147, ал. 3 от ЗУТ за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони строежите се разрешават след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство, каквито документи липсват по делото. Във връзка с гореизложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд, Второ отделение,