Решение № 241 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1323/2011 г.

Решение № 241 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1323/2011 г., II н. о., НК, докладчик Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК. С протоколно решение, постановено от ОС-Силистра /СрОС/ на 24.02.11 г. по В. Н. Ч. Х. Д. 17/11 г. по описа на същия съд, е отменена присъда № 690/13.10.10 г., постановена от РС-Силистра по Н. Ч. Х. Д. 323/09 г. и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 4 НПК е прекратено наказателното производство по делото. Срещу посоченото решение, обмислено от жалбоподателя като определение, в срок е постъпила жалба от частния тъжител М. В. В. с оплакване за процедурна неправилност и с искане то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС касаторът не се явява, не изпраща представител и не заявява допълнително становище. Двамата подсъдими, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не заявяват становище. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба и изложените в нея съображения, като изслуша мнението на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Първо, жалбата е основателна най-напред защото второстепенният съд е прекратил наказателното производство след отмяна на присъда, позовавайки се на нормата на чл. 24, ал. 4 НПК. Очевидно е по мотивацията, че иде реч за т. 5 на ал. 4. Простият прочит на споменатата разпоредба указва на възможност наказателното производство да бъде прекратено, когато частният тъжител не се яви в съдебно заседание без уважителни причини /като в процесния казус, при редовна процедура на призоваване/, но само при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. В случая иде реч за частен тъжител, но в качеството му на жалбоподател пред второинстанционен съд. Второ, в контекста на последното казано, съгласно текста на чл. 317 НПК, пред втората инстанция се прилагат правилата за първата такава, ако в главата от процесуалния закон касателно второстепенното производство не се визират особени правила. В тази връзка е нужно да се цитират твърдените от касатора за налични предпоставки на разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК -29 неявяването на страните без уважителни причини /разбира се, редовно призовани/, извън задължителното за прокурора участие по дела от общ характер, не е пречка за разглеждане на делото. Е., нормата на чл. 329, ал. 2 НПК е специално правило по отношение на това по чл. 271, ал. 4 вр. чл. 24, ал. 4, т. 5 НПК и то трябва да бъде приложено. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК - ограничено е същностно правото на частния тъжител-жалбоподател за участие пред СрОС, с оглед разглеждане на неговата претенция. Третираното недопущение следва да бъде отстранено след отмяна на решението и връщане на делото за ново гледане. То трябва да се сложи на разглеждане пред същия съдебен състав, доколкото отмяната на първоинстанционната присъда е с процедурно основание и прекратяването на производството не е свързано с произнасяне по съществото на казуса. Трето, при прегледа на материалите по делото настоящата инстанция забеляза следното: в съдебно заседание на 24.02.11 г. СрОС е започнал разглеждането на В. Н. Ч. Х. Д. 17/11 г., но след становище, взето от страните, за даване ход на делото, без да се произнесе по него, незабавно е преминал към прочит на мотиви и постановяване на диспозитив на решение, какъвто поначало трябва да е съдебният акт по силата на разпоредбата на чл. 334, т. 4 НПК. При този начин на изготвяне на протокола и решението, неслучайно касаторът намира, че е постановено определение като вид съдебен акт. Същевременно, нито протоколът като писмено доказателствено средство е съставен по правилата, залегнали в процесуалния закон /чл. 311 НПК с условностите за въззивната инстанция/, нито пък решението е оповестено в стриктно съответствие с постулатите за изготвяне на такова. Порокът за протокола е такъв, че може да се счете същинска негова липса, което от своя страна е абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение