Решение № 191 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2022 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Ловеч, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 125 от 20.06.2022г. на Административен съд- Ловеч по адм. дело 154/2020г. С него се отменя по жалба от С. С. В. от гр. Ловеч Решение 1040-10-9/27.02.2020г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото с него Разпореждане 3107-10-145/30.12.2019г. на Началник отдел "Пенсионно осигуряване", с което на основание чл. 82, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ е прекратена, считано от 7.12.2019г. получаваната от С. С. В. наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, С. С. В. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административен съд - Ловеч е образувано по жалба от С., С. В. против Решение 1040-10-9/27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Ловеч, с което отхвърля жалба на В. и потвърждава Разпореждане от 30.12.2019г. на Началник отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Ловеч, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО във връзка с чл. 34,ал. 3 НПОС се прекратява от 07.12.2019г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. С. В. от гр. Ловеч в размер на 174.97 лева. Възраженията са незаконосъобразност с искане за отмяна на решението и разпореждането. Съдът е разгледал по същество жалбата и след обсъждане на доказателствата по преписката, приложимите материални норми и съдебната практика е извел извод за незаконосъобразност на решението и разпореждането и ги отменил. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон, като се тълкуват относимите норми и се цитира съдебна практика в обратен смисъл на правните изводи на съда. Производството пред касационната инстанция е спряно до произнасяне с ТР на ВАС по спорния за страните въпрос и е налице произнасяне с ТР 4 от 11.06.2024г. на ВАС по т. д. 2/2022г., с което е прието, че стажът по чл. 294 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/, който полагат дипломираните юристи по специалност "Право" не представлява част "срока на обучение" и същите не се смятат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съда, поради което в настоящият случай решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на С. С. В. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото на касатора се дължат разноски в размер на 200 лева за държавна такса пред касационната инстанция и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, или общо 400 лева разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение