Решение № 2277 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2010 г.

Решение № 2277 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Атанасов Митков срещу решение № 526 от 13.04.2010 г. по адм. дело № 2201 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 800079 от 30.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден в обжалваната част с решение № 461 от 17.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. По повод жалба на лицето е образувано адм. дело № 1389 по описа за 2008 г. на АС - Пловдив, като с определение № 2021 от 9.09.2008 г. е оставил без разглеждане жалбата на лицето срещу посочения РА, поради неотстраняване на нередовността й и е прекратил производството. Това прекратително определение е влязло в сила. В мотивите на обжалваното сега решение това обстоятелство е обсъдено, като съдът го е приел за безспорно. По тези съображения той не се е произнасял по законосъобразността (унищожаемостта) на обжалвания пред него РА, понеже жалбата е недопустима, а само по повод твърдяната от жалбоподателя негова нищожност. За да обоснове изводите си, първоинстанционният съд е анализирал същността на нищожния административен акт, както и служебното му задължение дори да липсва възражение, да се произнесе, ако са налице условия за това и прогласи нищожност на обжалван пред него такъв акт. Конкретно съдът е обсъдил започването на ревизионното производство със заповед за възлагане на ревизия № 800079 от 25.02.2008 г., издадена от органа по приходите, овластен по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор с приложената по делото заповед № 47 от 27.01.2006 г. Определените със заповедта за възлагане на ревизията органи са издали ревизионния доклад, въз основа на който е издаден и процесният РА. Последният е постановен от компетентен по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган, определен от органа възложил ревизията със заповед за определяне на компетентен орган № К 800079 от 3.04.2008 г. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма, като има и предвиденото законово съдържание относно фактическите и правни основания за издаването му. Същият няма невъзможен предмет или несъществуващ адресат. Изложените съображения от съда са правилни и съответстват на установеното по делото от фактическа страна. Правилен е изводът на съда, че не се констатират такива съществени нарушения на материалния закон, които обосновават материалната нищожност на обжалвания РА. В тази насока са възражения в първоинстанционната жалба, както и в настоящата касационна жалба. Същите са неоснователни и съдържат елементи по съществото на спора. Ревизионният акт е съставен по повод проведена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 15.10.2005 г. - 13.06.2007 г., като ревизираното лице е осъществявало търговска дейност като търговец с фирма ЕТ "Тодор Митков". С решение № 556 от 13.06.2007 г. е вписано прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, чрез дарение на Дора Миткова. Фирмата е осъществявала дейност по охрана на имущество на физически и юридически лица на територията на област Кърджали. Направена е констатация, че извършваните услуги по охрана са облагаеми, като за периода 1.10.2004 г. - 30.09.2005 г. е реализирало облагаем оборот, който изисква регистрация по ЗДДС (отм.). Лицето не е подало заявление до 14.10.2005 г., а след 1.10.2005 г. до 31.12.2006 г. са извършени облагаеми доставки общо в размер, който също отговаря на изискването за регистрация и няма основание за дерегистрация, съответно заявление не е подавано. Към 1.01.2007 г. отново са налице изискванията на чл. 96 от ЗДДС за регистрация, като отново не е подадено заявление. С ревизионния акт са определени задължения за ДДС, на основание чл. 132 от ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за времето, което попада във времевия обхват на ревизията, върху реализирания доход от предоставяните услуги, които са облагаеми доставки, като е начислена и лихва за забава. Обжалваното решение е правилно. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,