Решение № 13231 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Банка ДСК АД, чрез старши юрк. А. Цветкова, срещу решение 20378 от 13.06.2024 г. (годината погрешно посочена в титула на решението като 2024 г. вместо 2025 г.) по адм. дело 2805/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1248 от 03.02.2025 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), за забрана да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Илиева поддържа касационната жалба. Оспорва извода за допусната нелоялна търговска практика. Излага доводи, че сключването на застраховка от кредитополучателя не е задължително и от него не зависят условията на кредита. Поради това възнаграждението за застрахователната премия не следва да е част от Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. Посочването на застрахователното възнаграждение в погасителния план на кредита е само с цел улеснение на кредитополучателя. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което да се уважи жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът председател на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от главен юрк. М. Михалкова със становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не се установяват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната заповед е забранено на Банка ДСК АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, ал. 1, предложение 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно - дружеството да предостави на потребителите невярна информация за размера на Годишен процент на разходите (ГПР) и общите разходи, като не включва в ГПР възнаграждението за застрахователна премия. Заповедта е издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл.68 в и чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП и решение на КЗП по т. 2 от протокол 8 от 30.01.2025 г. Съгласно мотивите изложени в заповедта, във връзка с искане от председателя на КЗП с изх. Ц-03-11465 от 11.11.2024 г. и представени: договор за кредит за текущо потребление от 09.10.2024 г. с титуляр А. Й., ведно с Общи условия и погасителен план; и на основание заповед 5909 от 03.12.2024 г. на председателя на КЗП, на 03.12.2024 г. е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП РД (регионална дирекция) Русе, с КП К-2740794, в офис на Банка ДСК гр.Габрово, ул. Николаевска 17. Проверката е по спазване на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Преди представянето си, служителите на КЗП са поискали за получат информация относно получаването на потребителски кредити, по-специално за сума 1500 лева и срок от 6 месеца. Било им е отговорено от служителя на кредитора Банка ДСК , че потребителските кредити са с минимален срок на погасяване от 18 месеца. В хода на разговора е уточнено, че във връзка с договора за кредит, няма да се сключва застраховка и работната заплата няма да се превежда по разплащателна сметка в банката, при което длъжностното лице на кредитора е представило бланка Обща информация , в която в табличен вид са посочени параметрите на кредита по зададените от инспектора критерии. На проверяващите са представени документи, посочени подробно в заповедта, като в определен момент проверяващите са се представили като служители на КЗП. От извършената проверка на 03.12.2024 г. и представените документи с вх. Ц-03-11465 от 15.11.2024 г., вх. Ц-03-11465 от 06.12.2024 г. и вх. Ц-03-11465 от 16.12.2024 г. е установено, че на 09.10.2024 г. в гр. Пловдив, потребителката А. Й. е обвързана с договор за кредит за текущо потребление за рефинансиране на задължение в друга банка, с размер 20000 лв., срок на издължаване 120 месеца, променлив лихвен % - 6.50%, ГПР - 6,70%, с дата на усвояване 09.10.2024 г. На същата дата на потребителката е представен погасителен план, където фигурира месечна вноска за застраховка Кредитна защита в размер на 18,36 лв месечно, която е включена в размера на обща дължима сума за месеца от 245,46 лв и общата платима застраховка за погасителния период възлиза на 2203,20 лв. Застраховката е сключена с посредничеството на Банка ДСК АД на 09.10.2024 г., към който момент кредиторът е бил наясно с размера на застрахователната премия, която е дължима от потребителя. С придружително писмо към документи вх. Ц-03-11465 от 16.12.2024 г. Банка ДСК АД заявява, че застрахователната премия, свързана с договора да кредит за текущо потребление от 09.10.2024 г. е посочена в погасителен план, но не участва във формирането на ГПР. КЗП се позовал на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно който ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В заповедта е цитиран и §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, съгласно който по смисъла на този закон: 1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Органът установява, че посочения в представения на лицето Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и договора ГПР 6,70%, не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва разходите за застраховка. Кредиторът според процесната заповед не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя точна и вярна информация за общия размер на всички плащания по заема и за ГПР, които ще дължи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договора. С така представената информация за ГПР, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит и по този начин не може да вземе информирано решение относно цената и икономическите последици от сключването на договора. Органът приел по тези мотиви, че е налице хипотеза на нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68а от ЗЗП. Приел, че това води до вземане на търговско решение от потребителя, което не би взел без използването на тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата срещу заповедта на КЗП, като законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и реквизити, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на §13, т. 14 от ДР на ЗЗП. Съгласно §13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. В съответствие с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай, както обосновано приема и първоинстанционният съд, ГПР и общите разходи по договор за потребителски кредит, представляват информация, която определя цената на услугата, като предоставянето на тази информация, може да бъде определена като действия от страна на търговеца насочени към потребител, които са пряко свързани с насърчаването на предоставянето на услуга и като такива представляват търговска практика. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В §1, т. 1 от ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", цитирана по-горе. Релевантни в случая са и дефиницията по §1, т. 2 и т. 3 от ДР от ЗПК, съгласно които: т. 2. "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя , а т. 3. "Общ размер на кредита" е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, като няма различия в дадените определения, като и в двете норми се съдържат следните хипотези в условията на алтернативност: 1. "всякакви разходи, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати" и 2. "разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия". В случая, както е установил КЗП, на лицето А. Й. е представен погасителен план, който включва месечна сума за застраховка, което може да създаде впечатление в кредитополучателя, че това е задължителен елемент от плащането по кредита, въпреки твърдяното от касатора, че не е. След като не е задължителен елемент на отпускания кредит, не би следвало застраховката да се включва в погасителния план (представляващ план на плащанията за обслужване и погасяване на кредита). Възражението, че това е с цел улеснение на кредитополучателя не може да се приеме, предвид възникналите спорни становища именно по този въпрос. Поради това, включването на предвиденото задължение за застраховка в погасителния план за кредита, е в състояние допълнително да мотивира кредитополучателя за вземането на търговско решение, което не би взел, без използването на заблуждаващата нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во от ЗЗП. Процесната информация относно дължимата застраховка, би имала значение за размера на съответната месечна вноска, респективно на крайната сума, която потребителят трябва да върне. За потребителя/ кредитополучателя заплащането на различна цена, за която му се предлага услугата, е предпоставка за промяна в икономическото му поведение, доколкото водещо при вземането на решение дали да сключи договор за заем е именно информацията за размера на подлежащите на връщане суми по кредита. С така формулираното послание на погасителния план се препятства възможността на кредитополучателите да вземат своите решения при пълно знание на фактите и условията на поетото задължение. В конкретния случай, не без значение е характера на предложението за сключване на договор за потребителски кредит, както и кръга от адресатите на офертата, които и сравнително наблюдателни, могат да бъдат подведени и да вземат търговско решение, което не биха взели без използването на тази търговска практика. Аналогично е тълкуването, дадено в решение 13728 от 17.12.2024 г. по адм. дело 592/2024 г., VІІ отд. на ВАС, решение 8146 от 25.07.2025 г. по адм.дело 4906/2025 Г., VІІ отд. на ВАС. Правилно съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган председателя на КЗП на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. На ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,