Решение № 8334 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 969/2013 г.

Решение № 8334 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 969/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Данчо Стефанов Данчев от гр. Пловдив срещу решение № 2106 от 12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 950 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, 16-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Данчев срещу заповед № РД-12-25/16.01.2012 г. на кмета на район "Централен" в община Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на Пловдивска община, район "Централен", редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез юриск. Енчева - Иванова е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се твърди неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС- Пловдив в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-12-25/16.01.2012 г. на кмета на район "Централен" в община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС е наредено да се изземе от Данчев терен - общинска собственост, находящ се във вътрешното пространство на кв. 425-стар по плана на "Русин махала", северно от жилищната сграда с административен адрес: ул. "Тракийски юнак" № 18, гр. Пловдив, зает от гаражна клетка за местодомуване на МПС, означена с № 1 в приложения ситуационен план- неразделна част от заповедта, която гаражна клетка попада в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1 поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон, упълномощителна заповед и при условията на наредбата на Пловдивски общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с § 42 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за общинската собственост /ДВ бр. 36 от 2006, в сила от 1.07.2006 г./ процесният терен, предмет на заповедта, съставлява частна общинска собственост. Съдът е приел за доказан и първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС- една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху недвижимия имот, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 /ЗАС- обстоятелството, че теренът, върху който е поставена металната гаражна клетка се държи от Данчев без основание, тъй като договорът му за наем с общината бил изтекъл. общината наемни правоотношения относно същия имот. Съдебното решение на АС-Пловдив е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е упражнил служебното начало в административния процес, прогласено с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК и е постановил решението си, без да събере относими и необходими за разкриване на обективната истина по спора доказателства- от една страна, а от друга страна - неправомерно е заличил допуснати по искане на жалбоподателя относими и допустими доказателства, каквато е поисканата съдебно-техническа експертиза. Без събирането на тези доказателства не би могло да се провери дали обжалваната заповед е постановена при спазване на материалноправните разпоредби или не, поради което, изводът на съда за материална законосъобразност на административния акт се явява необоснован. Неправилно и без изискването на акт за частна общинска собственост, скица от действащ ПУП, както и без проследяване регулационния статут на имота и за какво градоустройствено мероприятие е отреден същият, а само на база твърдение на самия орган, издал заповедта, каквото съставлява и служебната справка от 12.01.2012 г. /л. 5 по делото/, съдът е приел, че иззетият със заповедта терен съставлява частна общинска собственост по силата на § 42 от ПЗР на ЗОС. Необоснован е и изводът на АС-Пловдив за това, че Данчев държи терена без правно основание поради прекратяване на договора му с общината. Липсват доказателства за прекратяване на такъв договор, а самият съд в мотивите си е приел, че поисканата от Данчев съдебно-техническа експертиза се явява относима към изследването на въпроса налице ли са материалноправните предпоставки за изземване на имота по чл. 65 от ЗОС или не. Въпреки това съдът, в нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 2, изр. Второ във вр. с чл. 9 и чл. 7 от АПК, вместо да заплати съдебно-техническата експертиза със средства от бюджета на съда, след което да осъди жалбоподателя да заплати на съда направените разноски, е заличил допуснатата СТЕ поради невнасяне на депозит, с което е решил делото в противоречие с принципа за разкриване на обективната истина. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е незаконосъобразен. Поради установените съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради обстоятелството, че трябва да се установят факти за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, настоящият касационен състав че съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АС-Пловдив за ново произнасяне след попълване на делото с доказателства съгласно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящия акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение