Решение № 6293 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15179/2012 г.

Решение № 6293 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15179/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Вeлико Търново срещу Решение № 518 от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1181 от 2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен Ревизионен акт / РА/ № 061101663/2.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 552/01.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта му, с която е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 4000 лв. по фактура № 576/2.02.2009 г., издадена от доставчика "Игал" ООД - гр. Монтана, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Надко Иванов Наков сумата от 618. 48 лв. разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна и е игнорирал осъщественото оспорване на автентичността и верността на представените от ревизираното лице частни документи, в резултат на което е достигнал до необоснования и материално незаконосъобразен извод за реалност на спорната доставка, обективирана във фактурата, издадена от "Игал" ООД- Монтана. Намира, че в решението са изложени редица взаимно противоречащи си цитати от практиката на СЕС, която не е съотнесена към конкретния случай, в който не е установено предаването на стоката, предмет на релевантната доставка. Навежда довода, че констатациите в издадения на доставчика РА са ирелевантни при преценката на възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, който следва да докаже обективното осъществяване на оспорената доставка. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Недко Иванов Наков, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност с писмено становище по съществото на спора. Претендира присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Касационна жалба е депозирана и от Недко Иванов Наков срещу Решение № 518 от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1181 от 2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 061101663/2.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 552/1.11.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - Велико Търново, в частта му, с която е отказано приспадане на ДДС по доставката, обективирана във фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС Агромекс" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е изложил фактически изводи, по отношение на които не е посочил обосноваващите ги доказателства, като неправилно е разпределил и доказателствената тежест между страните. Сочи, че не са обсъдени допуснатите в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в накърняване на принципите на служебно начало и обективност в данъчния процес. Намира, че в резултат на бездействие на органите по приходите е осуетена възможността за събиране на релевантни доказателства от доставчика, който е в производство по несъстоятелност и чрез назначения синдик е декларирал, че не е търсен и не е получавал кореспонденция от приходната администрация във връзка със спорната доставка. Счита, че досежно същата са налице всички предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като в тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната му част и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност и моли съда да я отхвърли, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са депозирани срещу подлежащ на оспорване административен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на РА № 061101663/02.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 552/1.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4000 лв. по фактура № 576/2.02.2009 г., издадена от "Игал" ООД - гр. Монтана и по фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС Агромекс" ЕООД в размер на 14 044, 08 лв. За да обоснове осъществената преценка за частична незаконосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон в резултат на необоснованост досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Игал" ООД - гр. Монтана, с предмет на доставката "уреа кармамид" - 30, т. Изследвайки релевантните обстоятелства, обуславящи извода за реално осъществяване на спорната доставка, решаващият състав е приел, че събраните по делото доказателства установяват, че визираната фактура е включена в дневника за продажби на доставчика и в справката - декларация за периода м. 02.2009 г. и по нея е извършено разплащане. Констатирал е още, че издателят на фактурата е материално обезпечен и при осъществената насрещна проверка е представил договор за продажба и приемо - предавателен протокол към него, инвентарна книга, оборотна ведомост, пътен лист и товарителница, въз основа на които е извел заключението, че транспортът е осъществен със собствени на доставчика превозни средства. Поради това е приел, че товародателят и превозвача са едно и също лице, поради което издадената товарителница е вътрешен документ, по отношение на който не е приложимо условието по чл. 50, ал. 1 от ЗАП. В тази връзка е съобразил и нормата на § 1, т. 4, б. "а" от ЗАП и приложимостта на Наредба Н-8 от 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз за собствена сметка, която не изисква издаването на товарителница. Във връзка с осъщественото от Директора на Дирекция "ОДОП" оспорване на автентичността на представените приемо - предавателен протокол от 2.02.2009 г. и стокова разписка № 576/2.02.2009 г. съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, във връзка с което по делото е проведената и приета съдебно- почеркова експертиза. Въз основа на кредитираното от решаващия състав заключението по нея, той е приел за установено, че съдържащите се в документите подписи са положени от посочените в тях лица. Въз основа на заключението по допуснатата ССчЕ решаващият състав е констатирал, че както счетоводството на доставчика, така и това на получателя, са редовно водени. Ревизираното лице е отчело счетоводно като актив получената тор и я е изписало като разход за материали, свързани с основната му дейност на земеделски производител, на база на което съдът е приел за доказано влагането на процесните стоки в конкретни операции, елемент от икономическата дейност на жалбоподателя. В резултат на съвкупната преценка на доказателствата, решаващият състав е формирал извод, че доказателствената сила на оспорените относно съдържанието им приемо- предавателен протокол, пътен лист и товарителница не е опровергана, поради което същите установяват транспортирането и предаването на стоката от доставчика на получателя. След осъществен обстоен преглед на практиката на СЕС по цитираните решения, в обобщение е преценил, че за тази доставка са налице всички предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното лице. Досежно доставката, обективирана във фактура № 228/31.01.2010 г., издадена от "КМС Агромекс" ЕООД с предмет - САС торби 120, т., съдът е приел, че сделката "не е идентифицирана от издателя на фактурата като облагаема доставка по смисъла на Директивата и ЗДДС". Посочил е, че в тежест на ревизираното лице е да ангажира убедителни доказателства за отстраняването на риска от загуба на данъчни приходи при издаването на фактурата и след като то не е сторило това, то отказът за приспадането на ДДС е пропорционален и в съответствие с неутралността на косвения данък. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП": Настоящият състав намира, че в обжалваната му част атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите, изложени в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" са идентични с мотивите на издаденото от касатора решение, поддържани са и в първоинстанционното съдебно производство и са обсъдени от решаващия състав при постановяването на атакувания съдебен акт. В допълнение следва да се посочи, че при продажбата на родовоопределени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез предаването или определянето им по друг начин, както разпоредбите на ЗЗД, така и тези на Търговския закон, не изискват съставянето на специфични документи с оглед действителността на сделката, нито предвиждат задължителни реквизити на съставените за установяването на факта на предаването приемо - предавателни протоколи. Същите, в качеството си на частни свидетелстващи документи, не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, но съпоставката и преценката им в съвкупност с другите събрани относими доказателства обоснова правилността на формирания от съда решаващ извод за установеност на предаването на стоките, респективно- за настъпване на транслативния ефект на продажбата. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил всички релевантни доказателства и е достигнал до превратни изводи за действителната фактическа обстановка. Същата е правилно установена въз основа на събраните доказателства за материална и техническа обезпеченост на доставчика, приемо- предавателен протокол и стокова разписка. Неоснователно е възражението на касатора във връзка с заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, с което за пръв път пред настоящата инстанция се оспорва използването на стоката за икономическата дейност на ревизираното лице. Това релевантно обстоятелство е предмет на изследване от експерта по приетата ССчЕ, въз основа на която съдът обосновано е приел за установено влагането на получената тор от земеделския производител във връзка с икономическата му дейност. Настоящият състав не споделя и тезата касатора във връзка с мотивите на съда относно издадения на доставчика РА № 04251000060/13.10.2010 г., които не са определящи за формирания в съдебния акт краен извод за реалност на спорната доставка. Действително, този РА не е влязъл в сила към момента на постановяване на обжалваното решение, но към датата на приключване на устните състезания пред касационната инстанция той е отменен в относимата си част с Решение № 4031/22.03.2013 по адм. дело № 4553/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. С него е прието, че предходната сделка между "Женерал Партнерс" ЕООД и "Игал" ЕООД е реално осъществена, а така установеното подкрепя релевантния за настоящия спор извод на съда за материална и техническа обезпеченост на доставчика за осъществяването на спорната доставка. Същият, наред с установеното заприходяване от ревизираното лице на доставеното количество уреа, установеното заплащане на стойността на фактурата, приемо - предавателния протокол, пътен лист, товарителница и стокова разписка води до обоснованото заключение, че стоката е получена от земеделския производител. То не се променя от сочените от касатора нередовности на товарителницата, по отношение на която съдът правилно е приел, че при превоз за собствена сметка са приложими разпоредбите на Наредба Н-8 от 2008 г. за условията и реда за извършване на превоз за собствена сметка. Те не изискват издаването на товарителница при превоза, поради което наведените в тази връзка аргументи са ирелевантни. Ето защо, като е приел, че доставката, обективирана в издадената от "Игал" ООД фактура е реално извършена и за земеделския производител е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и в тази си част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Недко Иванов Наков: Настоящата инстанция намира, че в тази си част решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, което препятства осъществяването на касационна проверка на обосноваността и материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Освен, че в мотивите липсват каквито и да е фактически констатации във връзка с релевантните елементи от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, съдът не се е произнесъл и по възраженията на жалбоподателя във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, изразяващи се в нарушение на принципа на служебното начало. Същевременно, решаващият състав не е изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да укаже на Недко Наков, че не сочи доказателства относно твърдяните от него положителни факти и обстоятелства, които са от значение за делото. В резултат на този процесуален пропуск съдът не е разграничил ясно доказателствената тежест и не е изпълнил задължението си за съдействие на страната, с което е нарушил правото й на защита. В резултат на това той е допуснал процесуални нарушения, които са съществени, тъй като са повлияли при формирането на неговата крайна воля. Констатирането им обуславя необходимостта от отмяна на решението в тази му част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане в тази му част от друг състав, който следва да укаже на ревизираното лице, че носи доказателствената тежест да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит, включително и да ангажира доказателства за включването на спорната фактура в дневника за продажби и справката-декларация на доставчика, след което да осъществи преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото относими доказателства и въз основа на тях формира конкретни фактически и правни изводи, съобразени с възраженията на страните. Съобразно направеното искане, изхода на спора и материалния интерес по отхвърлената касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП", в полза на Недко Наков следва да се присъдят съответната част от осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 127.47 лв. Решението на административния съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" сумата от 677.14 лв. също следва да се отмени, като при новото разглеждане на делото в тази му част съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред Върховния административен съд съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение