Решение № 6 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2011 г.

Решение № 6 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Николай Иванов Крулев организацията и движението на територията на Столична община против решение по адм. д. № 178/2011 г. по описа на АС София - град. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата. Твърди, че е недопустимо при една и съща правна уредба да има издадени два противоречиви като резултат административни акта. Неправилно е приложен § 1, т. 36, § 3 и § 66 от ДР на Закона за здравето, тъй като е лице, на което пожизнено му е определено увреждане по вид и степен. Ответната страна кметът на Столична община не е изразил становище по касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Николай Иванов Крулев против изричен отказ със заповед № РД-09-535/30.03.2010 г. на Кмета на Столична община да издаде карта за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с увреждания в паркингите общинска собственост на Столична община и в "Синя зона" на определените и обозначени за целта места. Мотивите на административния орган са в смисъл, че заболяванията на молителя не водят до трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта, предвид Приложение № 11 към Наредбата за организацията и движението на територията на Столична община - лицето не ползва инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, не му е определена трайна намалена работоспособност над 90 % поради сърдечни, белодробни и зрителни заболявания. Първоинстанционният съд отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. В настоящото съдебно производство е оспорен отказ на кмета на Столична община по чл. 21, ал. 1 от АПК за разрешаване издаването на карта за преференциално паркиране на пътно превозно средство, превозващо лице с увреждания в паркингите общинска собственост и в "Синя зона" на определените и обозначени за целта места по § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Наредбата за организацията и движението на територията на Столична община. Картата се издава на името на обслужваното лице и е необходима за обозначаване на пътното превозно средство, което към момента при и по време на паркирането обслужва персонално лицето, отговарящо на критериите съгласно Приложение № 11 към Наредбата (пар. 1, т. 1 от ДР на Наредбата). Искането е от 24.02.2010 г., изричният отказ е постановен със заповед № РД-09-535/30.03.2010 г. на Кмета на Столична община и е връчен на 8.04.2010 г. Отказът е обжалван по административен ред пред областния управител на Област София, който с писмо от 8.06.2010 г. развил мотиви за законосъобразността на отказа. Писмото е връчено на 9.06.2010 г., а потвърденият отказ е оспорен пред съда. По делото е установено, че с ЕР № 3981/19.09.2003 г. на Николай Крулев, р. на 11.08.1940 г. е определена общо 91% загуба на работоспособност, без чужда помощ, с водеща диагноза "други форми на ХИБС със стенокардия III фк, арт. хипертония II ст. с оформено хипертонично сърце и СН2 ч. IV, р. I, т. 2-50%. Загуба на работоспособност е определена въз основа и други заболявания: на ХОББ-30%, лумбагия-50% и двустранна коксартроза-50%, със срок на инвалидност до 1.09.2006 г. Съгласно § 3 от ДР на Закона за здравето лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65 годишна възраст се смятят с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. На 11.08.2005 г. жалбоподателят е навършил 65 годишна възраст и спрямо него е приложима законовата презумпция за пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗ като състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест), лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. С Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), приета с решение № 332 от 19.05.2005 г. на Столичен общински съвет са уредени специфични правила, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства на територията на Столична община, като с чл. 51 са предвидени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 5 от Наредбата критериите за определяне на правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране "Синя зона" и паркингите на територията на Столична община, са указани в Приложение № 11 към наредбата. Предвид чл. 51, ал. 6 от Наредбата, редът и условията за издаване, преиздаване, активиране и анулиране на картите на правоимащите са определени с нарочна заповед на кмета на Столична община № РД-09-01-3252/24.11.2008 г., като специална комисия предлага на кмета проекти за индивидуални административни актове за разрешение или отказ. С т. 1 от Приложение № 11, прието с решение № 332 по протокол № 48 от 19.05.2005 г., действало към момента на подаване на искането от 24.02.2010 г. (изцяло възпроизведена в действащата правна уредба) и към момента на постановяване на отказа, са въведени критерии за определяне на правоимащите лица при издаване на карта за преференциално паркиране на територията на Столична община, които са разделени на две групи: 1. лица, които заради увреждането не могат да се придвижват без използване на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ и 2. приравнени на тях лица, които имат над 90 процента трайно намалена работоспособност поради сърдечни и белодробни заболявания. Защитната теза на ответната страна е, че за сърдечните и белодробните заболявания на жалбоподателя не е определена над 90 процента трайно намалена работоспособност, но същата е необоснована и е в противоречие с материалния закон. По време на административното производство е действала Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (Приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бл. 47 от 7.06.2005 г., изм., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г., изм. и доп., бр. 23 от 16.03.2007 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010 г.) определяща принципите и критериите на медицинската експертиза на работоспособността и редът за нейното извършване. Съгласно чл. 58, ал. 1 от НМЕ (отм.) установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, съгласно приложение № 2. При наличието на няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент по Методиката по чл. 58, ал. 3 от НМЕ (отм.) общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема предвид най-високият процент по съответната отправна точка, и ако той не е 100%, към него се прибавя от 10 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. След като в случая водещото заболяване при определяне на процента на трайно намалена работоспособност е сърдечното заболяване на жалбоподателя, правилният правен извод е, че същият е правоимащ на основание т. 1,предложение 2 от Приложение № 11 към чл. 51, ал. 5 от Наредбата за организацията и движението на територията на Столична община. Административният орган е бил длъжен да вземе предвид определеният в експертното решение 91 процента намалена работоспособност и да разреши издаването на картата за преференциално паркиране. Действащата Наредба за медицинската експертиза (Приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011 г) въвежда същата методология към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Отказът на административния орган е материално незаконосъобразен, поради което е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК съдебното решение следва да бъде отменено, жалбата уважена, а на основание чл. 173, ал. 4 и чл. 174 от АПК след отмяна на отказа на кмета на Столична община, преписката следва да бъде върната на административния орган за разрешаване издаване на картата. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение